Мениджъри и предприемачи в енергийния и аграрния сектор следят с интерес евентуалното разширяване на добива на природен газ чрез хидравлично разбиване (фракинг) в Мексико. Решението на президента Клаудия Шейнбаум да преразгледа политиката на предшественика си Андрес Мануел Лопес Обрадор, който наложи забрана върху технологията през 2019 г., отваря нова страница в енергийната стратегия на страната. Зад кулисите обаче се разгаря сериозен конфликт между стремежа към енергийна независимост и опасенията за тежки екологични последици за земеделските райони, особено във щата Веракрус.

Зависимост от внос и необходимост от алтернативи

Мексико внася около 70% от необходимия ѝ природен газ от Съединените щати. Това поставя страната в уязвима позиция спрямо колебанията в цените и геополитическите рискове. Правителството на Шейнбаум аргументира намерението си за разширяване на фракинга с необходимостта от намаляване на тази зависимост и постигане на по-голяма енергийна сигурност. „Новите технологии позволяват рециклиране на водата и намаляване на употребата на химикали“, уверява президентът, като подчертава, че е създадена експертна комисия за оценка на най-малко замърсяващите методи.

Фермери срещу сондажите

Въпреки уверенията на властите, местните земеделци от Веракрус не споделят оптимизма. Глория Домингес, собственик на цитрусова ферма, разказва за изсъхнали дървета и безплодна земя, които според нея са пряк резултат от сондажите за природен газ. Марио Олайя Тринидад показва вода от кладенец, която твърди, че е негодна за пиене. Галдино Гарсия Хуарес, животновъд, се оплаква от недостиг на вода за добитъка си, тъй като след сондажите тя не се задържа на повърхността. Тези твърдения са подкрепени от данните на мексиканския алианс срещу фракинга, според които до 2019 г. в страната са функционирали около 30 неконвенционални и 8500 конвенционални кладенеца, използващи хидравлично разбиване.

Технологични и финансови предизвикателства

Енергийният консултант Розанети Барьос изразява скептицизъм относно способността на държавната петролна компания „Пемекс“ да прилага фракинг безопасно и ефективно. „Пемекс няма достатъчно финансови средства, технологии и опит. Истинските оператори са в САЩ и чакат политическо решение от Мексико“, коментира тя. Това поставя под въпрос дали мексиканското правителство разполага с капацитета да контролира процеса и да предотврати екологични щети.

Глобален контекст и уроци

Фракингът е силно противоречива технология в световен мащаб. Франция и Германия са я забранили, а Великобритания се очаква да последва примера им. В Латинска Америка Аржентина и Чили са тествали хидравлично разбиване, но в значително по-ограничен мащаб от Мексико. Опитът на тези държави показва, че рискът от замърсяване на подпочвените води, сеизмична активност и социални конфликти е реален и не бива да бъде подценяван.

Перспективи и рискове

Решението на президента Шейнбаум поставя Мексико пред важен избор – стремеж към енергийна независимост или опазване на околната среда и поминъка на местните общности. Балансът между тези два приоритета ще бъде решаващ за икономическото и социалното развитие на страната. За предприемачите и инвеститорите в енергийния сектор това означава както нови възможности, така и повишени рискове, които трябва да бъдат внимателно оценени.