ООН предупреждава, че светът не е подготвен за масови сривове на критичната дигитална инфраструктура – явление, което експертите описват като потенциална „дигитална пандемия“. В доклад на Международния съюз по далекосъобщения (ITU) и Службата на ООН за намаляване на риска от бедствия (UNDRR) се посочва, че държавите подценяват сериозните рискове, свързани с киберсигурността и физическата устойчивост на интернет и електропреносните мрежи.

Експертът по киберсигурност Ясен Танев коментира, че критичните дигитални рискове вече са реалност, а не хипотетичен сценарий. Според него, макар и често да не ги усещаме пряко, те могат да имат катастрофални последици за икономиката, обществения ред и сигурността на гражданите.

Докладът изтъква няколко основни заплахи. Една мощна слънчева буря може да наруши сателитната навигация, да спре полети и да блокира автономни превозни средства. Геомагнитно индуцираните токове могат да повредят трансформатори в електрическите мрежи, което да доведе до масови прекъсвания на електрозахранването, чието възстановяване може да отнеме месеци.

Екстремните горещини също представляват сериозен риск. Центровете за данни могат да откажат поради недостатъчно охлаждане, което да спре платежните терминали и банковите услуги. Освен това, много базови станции на мобилните мрежи не могат да функционират при температури, които надвишават определени прагове.

Като пример за реална опасност се посочва изригването на подводния вулкан Хунга Тонга–Хунга Хаапай през 2022 г., което унищожи 80-километров подводен кабел край Тонга. В резултат на това страната остана седмици без интернет връзка, което показа колко уязвима е глобалната свързаност.

Докладът на ООН призовава за спешни мерки за повишаване на устойчивостта на дигиталната инфраструктура. Сред препоръките са изграждането на аналогови резервни системи, както и подготовката на населението за работа с недигитални алтернативи при евентуален срив. Експертите подчертават, че инвестициите в киберсигурност и физическа защита на критичните системи не са разход, а необходимост за гарантиране на стабилността на модерното общество.