Ново научно изследване, публикувано в престижното списание Nature, представя убедителни геоложки доказателства за съществуването на огромен океан на Марс, който е покривал една трета от повърхността на планетата преди милиарди години. Учените от Калифорнийския технологичен институт и Тексаския университет в Остин са идентифицирали крайбрежен шелф с дължина между 200 и 400 метра, който най-вероятно е маркирал древния бряг на този океан. Данните са допълнително подкрепени от резултатите, получени от китайския марсоход Zhurong.
Според водещия автор на изследването, проф. Майкъл Ламб от Калифорнийския технологичен институт, откритият крайбрежен шелф е най-устойчивата структура, която може да свидетелства за наличието на древен океан. По думите му, тази формация е много по-надежден индикатор от предишните брегови линии, които са били прекъсвани и не са следвали постоянна височина.
„Този шелф е уникален и се отличава от всички други геоложки структури, които сме наблюдавали досега на Марс“, коментира Ламб. „Той е толкова устойчив на ерозия, че е запазен до днес, въпреки милиардите години, през които е бил изложен на суровите условия на планетата.“
Още през 70-те години на XX век мисиите Viking 1 и Viking 2 са открили структура, която е била тълкувана като брегова линия и депресия в северното полукълбо на Марс. През 2021 г. китайският марсоход Zhurong добави още доказателства, като откри следи от древни плажове в северните равнини на планетата. Новото изследване обаче предоставя най-убедителните досега данни, че на Марс действително е съществувал океан с огромни размери.
Според изследователите, Марс е загубил по-голямата част от повърхностните си води поради изтъняването на атмосферата. Въпреки това, течна вода е могла да съществува на повърхността на планетата до преди около 2 милиарда години. Това означава, че условията за живот на Марс може да са били по-благоприятни, отколкото се смяташе досега.
За да потвърдят своите открития, учените са използвали компютърни симулации, за да „изсушат“ земните океани и да сравнят резултатите с наблюденията на Марс. „Сравнението с океаните на Земята е изключително полезно, защото континенталният шелф е най-устойчивата структура, която се запазва дори след оттеглянето на водата“, обяснява Абдала Заки, водещ автор на изследването от Тексаския университет в Остин.
В бъдеще европейският марсоход Rosalind Franklin, чието изстрелване е планирано за 2028 г., ще изследва северното полукълбо на Марс и ще предостави нови данни, които могат окончателно да потвърдят или опровергаят съществуването на древния океан. Откритието вече предизвиква сериозен интерес в научните среди и може да има значими последици за бъдещите мисии до Червената планета.