Археолози, използващи модерни технологии като дронове и геофизични скенери, твърдят, че са локализирали дълго изгубения град Александрия на Тигър в южен Ирак. Според тях откритието разкрива впечатляваща урбанистична структура, включваща укрепления, храмове и пристанищна инфраструктура, което потенциално може да промени разбиранията ни за търговските мрежи на античния свят.
Градът, основан от Александър Велики около 330 г. пр.н.е., е бил забравен през вековете. Търсенията на неговото местоположение често са били възпрепятствани от конфликти и нестабилност в региона, особено през 2010-те години. Сега, на 2 март 2025 г., изследователи обявяват, че са успели да картират значителна част от града чрез въздушни изображения и геофизични анализи.
Археологът Стефан Р. Хаузер, цитиран от Express, определя степента на запазеност на града като „изключително впечатляваща“. Той отбелязва, че стените на сградите се намират непосредствено под повърхността, което улеснява разкопките и анализа.
Откритията показват, че градът е заемал площ от около 6,5 квадратни километра и включва укрепителни стени, улична мрежа, квартали, индустриални зони, храмове, работилници с пещи и следи от пристанищна инфраструктура. Картирането е осъществено чрез геофизични скенери и дронове, които са създали високорезолюционни изображения на терена.
Макар че това откритие е обещаващо, е важно да се отбележи, че твърденията се базират на един източник – фактор.бг, който цитира Express. Липсва потвърждение от независими археологически екипи. Всички изложени факти следва да се разглеждат като хипотеза, която предстои да бъде потвърдена чрез допълнителни разкопки и научни анализи.
Въпреки това, използването на нови технологии в археологията е показателно за навлизането на иновации в научния сектор. Дроновете и геофизичните скенери не само ускоряват процеса на откриване и картографиране на древни селища, но и предлагат по-безопасен и по-малко инвазивен метод за тяхното изследване. Това може да отвори нови хоризонти за бъдещи археологически проучвания и да даде възможност за по-добро съхранение на културното наследство.