Дигиталният суверенитет се очертава като ключова тема за бизнеса и държавите в ерата на изкуствения интелект (AI). Способността на една компания или държава да прави независим избор за своята инфраструктура и да има възможност да прекрати преговори с доставчици вече не е просто технологично удобство, а геополитическа необходимост. Това коментира пред Bloomberg TV Bulgaria Михаил Петров, изпълнителен директор на Schwarz Digits България, в предаването „Бизнес старт“ с водещ Христо Николов. „Дигиталният суверенитет е фундаментално право на избор“, подчерта той, добавяйки, че бъдещите господари на света ще са тези с най-мощен AI, а не с най-много ядрени бойни глави.
Зависимостта от американски и азиатски облачни доставчици
Основният риск за Европа е зависимостта от „хиперскейлъри“ – огромни американски и азиатски облачни доставчици като Amazon, Microsoft и Google. Това не е само въпрос на бизнес конкуренция, но и на национална сигурност. Американският US Cloud Act, например, позволява на американските служби достъп до данни на американски компании, дори когато сървърите им се намират в Европа. По този начин европейски граждани и компании могат да бъдат подложени на чуждо наблюдение без тяхното знание или съгласие.
Европейски алтернативи
В отговор на тези рискове Европа започва да изгражда собствена дигитална екосистема. Сред технологичните алтернативи, които се развиват, са облачната платформа Stackit, AI моделът Aleph Alpha и комуникационната платформа Wire, използваща НАТО протоколи. Тези компании предлагат сигурни и независими решения, които дават на европейските бизнеси и държави възможност да избегнат зависимостта от чуждестранни доставчици.
Българските амбиции
България също има амбиции да се превърне в регионален център за дигитален суверенитет. Schwarz Digits България и държавата подписаха меморандум за инвестиция от 500 милиона евро за изграждане на център за данни, който да обслужва както местния, така и европейския пазар. За съжаление, проектът в момента е „на трупчета“ поради политическата нестабилност в страната, която възпрепятства реализирането на големи инфраструктурни инвестиции. В Германия обаче Schwarz Group вече инвестира 11 милиарда евро в изграждането на център за данни в Любенау.
Геополитическият контекст
Войната в Украйна допълнително изостри проблема с дигиталния суверенитет. Тя показа колко уязвими могат да бъдат европейските държави, когато разчитат на чуждестранна инфраструктура. Руски кибератаки и опити за саботаж на критична инфраструктура подчертаха необходимостта от изграждане на независими и сигурни дигитални системи. В този контекст дигиталният суверенитет не е просто технологичен въпрос, а въпрос на национална сигурност и оцеляване.
Заключение
Дигиталният суверенитет е новото бойно поле на XXI век. Той обхваща не само данните, но и енергията, необходима за тяхното съхранение и обработка, както и изкуствения интелект, който ги анализира. За да бъде конкурентоспособна и сигурна, Европа трябва да инвестира масирано в изграждането на собствена дигитална инфраструктура и да създаде условия за развитие на европейски технологични компании. България има потенциал да се превърне в част от тази европейска екосистема, но за целта е необходима политическа стабилност и дългосрочна визия.