Босна и Херцеговина се подготвя за общи избори на 4 октомври 2026 г., които ще бъдат първите в страната, използващи биометрична идентификация, сканиране на бюлетини и видеонадзор в близо 5000 избирателни секции. Решението за технологичната модернизация на изборния процес е резултат от реформа, наложена от международния върховен представител Кристиан Шмит през 2024 г., след години на неуспешни опити за постигане на вътрешен политически консенсус.
Проектът е оценен на 38 млн. евро и ще бъде изпълнен от американската компания Smartmatic. Публичната поръчка за доставката на оборудването и технологиите обаче все още не е възложена и трябва да приключи в срок от 139 дни преди изборите, т.е. преди 18 май 2026 г. Йован Калаба, председател на Централната избирателна комисия (ЦИК), изрази увереност, че въпреки загубеното време по обществената поръчка, новите технологии ще бъдат внедрени навреме за изборите.
На предстоящия вот 3,4 милиона избиратели ще гласуват за трима членове на Държавното председателство (колективен държавен глава), както и за над 500 депутати в държавния и федералните парламенти и местни представители. Въвеждането на биометрия и видеонаблюдение цели да се ограничи традиционно отчитаното широко разпространение на изборни измами и злоупотреби в страната.
Политическите реакции към реформата са разнопосочни. Представители на опозицията като Небойша Вуканович от „Листа за справедливост“ в Република Сръбска приветстват въвеждането на пръстови отпечатъци, вярвайки, че това ще предотврати множество нарушения. Славен Рагуж, председател на Хърватската републиканска партия във Федерация Босна и Херцеговина, е по-сдържан и смята, че изборните измами ще станат по-трудни, но не и невъзможни, припомняйки, че изборите през 2022 г. са били „най-корумпираните от 1990 г.“ насам.
От управляващата партия Съюз на независимите социалдемократи (СНСД) Радован Ковачевич заяви, че не подкрепя намесата на Шмит, но не е против модернизирането на изборния процес. Коалицията „Под лупа“, която следи за свободни и честни избори, определя въвеждането на новите технологии като „най-голямата крачка“ към намаляване на нередностите и засилване на общественото доверие, като същевременно подчертава необходимостта от адаптиране, тестване и обучение на персонала за работа с новите системи.
Въпреки технологичния напредък, процесът на съставяне на властите в Босна и Херцеговина остава непроменен. Сложен и бавен, той се основава на етнически квоти, определени от Дейтънското споразумение, което Европейският съд за правата на човека е признал за дискриминационно. Това продължава да бъде сериозен проблем за политическата стабилност в страната и създава предпоставки за продължителни кризи в управлението след всеки избор.
Общите избори в Босна и Херцеговина на 4 октомври 2026 г. ще бъдат важен тест за способността на страната да проведе свободни и честни избори чрез използването на модерни технологии, но и за устойчивостта на сложната ѝ политическа система, която продължава да бъде обект на остри критики.