Босна и Херцеговина е на прага на сериозна реформа в изборния процес, която цели да повиши доверието в демократичните институции и да ограничи корупционните практики. Общите избори, насрочени за 4 октомври 2026 г., ще се проведат с въвеждането на биометрична идентификация на избирателите, дигитално сканиране на бюлетините и видеонаблюдение в около 5000 избирателни секции. Реформата, наложена от върховния представител на международната общност Кристиан Шмит през 2024 г., е отговор на дългогодишни политически блокажи и обвинения в масови изборни измами.
Политическите напрежения и необходимостта от промяна
Общите избори през 2022 г. бяха определени от редица политици като „най-корумпираните избори в Босна“ след края на войната през 1995 г. Славен Рагуж, председател на опозиционната Хърватска републиканска партия, изрази съмнение, че изборните измами могат да бъдат напълно елиминирани, но подчерта, че новите технологии са стъпка в правилната посока. От своя страна Небойша Вуканович, лидер на опозиционната „Листа за справедливост“ в Република Сръбска, посочи, че използването на биометрични четци в минали избори е допринесло за по-честни резултати.
Какво предвижда реформата
Реформата е на стойност 38 милиона евро и предвижда използването на американската компания „Смартматик“ (Smartmatic) за осигуряване на технологичната инфраструктура. Въпреки това, обществената поръчка все още не е възложена, като крайният срок за това е 139 дни преди изборите. Важно е да се отбележи, че процесът на гласуване няма да се промени съществено – избирателите ще продължат да използват хартиени бюлетини. Вместо това, бюлетините ще бъдат сканирани и резултатите ще бъдат сравнявани с ръчното броене, за да се гарантира по-голяма прозрачност.
Кой подкрепя и кой се противопоставя
Коалицията „Под лупа“ приветства реформата като най-голямата крачка за намаляване на изборните нередности в страната. Председателят на Централната избирателна комисия (ЦИК) Йован Калаба също изрази увереност, че новите технологии ще бъдат успешно приложени на предстоящите избори. Въпреки това, представители на управляващите партии в Република Сръбска, като Радован Ковачевич от СНСД, се обявиха против намесата на върховния представител Кристиан Шмит, въпреки че не се противопоставят на модернизацията на изборния процес.
Предизвикателства пред реформата
Въпреки очакванията за по-честни избори, остават и сериозни предизвикателства. Сложната институционална система на Босна и Херцеговина, основана на етнически квоти, остава непроменена. Европейският съд за правата на човека определя тази система като дискриминационна. Освен това, все още не е ясно доколко новото оборудване и софтуер ще бъдат защитени от кибератаки и технически манипулации. Международните наблюдатели ще играят ключова роля в мониторинга на изборния процес и гарантирането на неговата прозрачност.
Извод
Въвеждането на биометрични технологии е важна стъпка за модернизацията на изборния процес в Босна и Херцеговина. Реформата има потенциала да повиши доверието в демократичните институции и да намали корупцията, но успехът ѝ зависи от правилното изпълнение и ефективния контрол върху новата система. Предстоящите избори през 2026 г. ще бъдат тест за устойчивостта на демокрацията и способността на страната да се справи с дългогодишните си политически и институционални проблеми.