България в надпреварата за чисти технологии: създател или наблюдател? Анализ на пропуснатите ползи и необходимите реформи

България в надпреварата за чисти технологии: създател или наблюдател?

На фона на ускоряващата се глобална надпревара за доминация в областта на чистите технологии, България рискува да остане за пореден път пасивен наблюдател. Европейският съюз предприема решителни стъпки за увеличаване на конкурентоспособността си спрямо САЩ и Китай, но страната ни изостава значително по ключови показатели като инвестиции в научноизследователска и развойна дейност (НИРД), координация на политиките и внедряване на иновации. Това показва анализ на последните доклади на Европейската комисия и проучване на Net-Zero Lab, направено специално за българския контекст.

Новата индустриална политика на ЕС

През 2024 г. два ключови доклада, представени от Енрико Лета и Марио Драги, поставиха основата на новата индустриална политика на ЕС. Те подчертаха необходимостта от ускоряване на иновациите в енергийния сектор и от целенасочено финансиране за постигане на устойчива конкурентоспособност. Основен акцент е поставен върху увеличаване дела на индустрията в БВП на ЕС от сегашните 14,3% до 20% до 2035 г. чрез Акта за ускоряване на промишлеността (Industrial Accelerator Act), публикуван от Европейската комисия на 4 март 2026 г.

САЩ и Китай водят битката за технологично надмощие

Докато ЕС се опитва да навакса, САЩ и Китай вече са в епицентъра на глобалната надпревара. Над 60% от частните инвестиции в чисти енергийни технологии идват от САЩ, които ежегодно влагат над 10 млрд. долара в енергийни иновации. Китай пък доминира по отношение на патентите, като реализира над половината от глобалните патенти в тази сфера. Тази концентрация на ресурси и иновации в двете държави оставя Европа в неизгодна позиция, а България – още по-назад.

България – в опашката на Европа

Данните за България са тревожни. През 2024 г. страната инвестира едва 0.77% от БВП в НИРД, което е повече от два пъти по-малко от средното за ЕС (2.24%). Частният сектор е още по-изоставащ – 0.50% от БВП, при средно за ЕС 1.49%. Най-сериозен е проблемът във висшето образование, където разходите за НИРД са едва 0.06% от БВП, срещу 0.48% средно за ЕС. Всичко това сочи към липса на стратегическа визия и координация в националната политика за иновации.

Светли точки и препоръки за бъдещето

Въпреки изоставането, България не е напълно изключена от технологичната надпревара. 31 проекта у нас вече са отличени със знака STEP (Strategic Technologies for Europe Platform), който гарантира високо качество и потенциал за внедряване. Изследователската и консултантска организация Net-Zero Lab препоръчва създаването на Национален СЕТ-хъб до края на 2025 г., който да координира усилията на държавата, бизнеса и научните среди. Освен това, Net-Zero Lab предлага конкретни мерки за преодоляване на предизвикателствата пред иновациите в България, включително стимули за частни инвестиции, подобрено финансиране на научните изследвания и по-тясно сътрудничество между университетите и индустрията.

Заключение

Времето за действие е сега. Ако България иска да бъде повече от наблюдател в надпреварата за чисти технологии, трябва да предприеме решителни реформи. Инвестициите в НИРД, координацията на политиките и изграждането на стабилни връзки между науката и бизнеса са ключови за бъдещия успех. Пропуснатите ползи от изоставането са твърде големи, за да бъдат пренебрегнати.