Глобалната надпревара за лидерство в чистите технологии се изостря с всеки изминал ден, а България рискува да остане периферен наблюдател на енергийния преход. Данни от изследване на неправителствената организация „Климатека“, публикувани от Fakti.bg, разкриват тревожни разлики в инвестициите в научноизследователска и развойна дейност (НИРД) между България и средното равнище за Европейския съюз, както и доминацията на САЩ и Китай в сектора.
През 2024 г. два ключови доклада, изготвени от бившия министър-председател на Италия и бившия управител на Европейската централна банка Енрико Лета и Марио Драги, поставиха индустриалната политика на ЕС на ново равнище. Докладите подчертаха необходимостта от ускоряване на иновациите и увеличаване на конкурентоспособността на европейската индустрия.
На фона на тези стратегически документи, през март 2026 г. Европейската комисия представи предложение за Акт за ускоряване на промишлеността (Industrial Accelerator Act), насочен към постигане на амбициозната цел индустрията да формира 20% от БВП на ЕС до 2035 г. в сравнение със сегашните 14.3%. Актът е замислен като инструмент за стимулиране на инвестициите, улесняване на регулациите и подкрепа на иновациите в ключови сектори като енергетиката и зелените технологии.
В този контекст България се сблъсква с редица предизвикателства. Според данните от изследването, страната ни отделя едва 0.77% от БВП за НИРД, при средно 2.24% за ЕС. Частният сектор инвестира около 0.50% от БВП, далеч под средното за ЕС ниво от 1.49%. Секторът на висшето образование също изостава значително с едва 0.06% от БВП, докато средното за ЕС е 0.48%.
Тези показатели ясно показват, че България е далеч от целите за инвестиции в иновации, заложени в европейските стратегии. В същото време САЩ и Китай продължават да доминират глобалния пазар на чисти технологии. Американските компании осигуряват над 60% от частните инвестиции в сектора, а китайските реализират повече от половината от глобалните патенти в тази област. САЩ влагат над 10 млрд. долара годишно в публични инвестиции за енергийни иновации, докато Китай е удвоил публичните и корпоративните си инвестиции за по-малко от десет години.
На този фон България остава периферен участник в Плана за стратегически енергийни технологии (SET-Plan) на ЕС. Въпреки наличието на потенциал в областта на възобновяемите енергийни източници, страната ни не успява да се позиционира като център за иновации и производство на зелени технологии.
За да промени тази тенденция, България трябва да предприеме решителни стъпки. На първо място е необходима ясна национална стратегия за развитие на чистите технологии, която да обедини усилията на държавата, бизнеса и академичните среди. Трябва да се насърчи и засили сътрудничеството между университетите и индустрията, както и да се създадат стимули за инвестиции в НИРД. От ключово значение е и привличането на европейско финансиране за проекти в областта на зелените технологии.
Времето за действие е ограничено. Ако България не успее да се включи активно в зелената индустриална революция, рискува да изостане още повече в глобалната конкуренция и да пропусне възможността да се превърне в създател, а не просто наблюдател на бъдещето на енергетиката.