Проф. Марта Сугарева е сред имената, които дълго работят по темата за населението, но говорят за нея извън обичайните политически клишета. Социолог и преподавател по демография и статистика в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, с професионален опит и в БАН, тя защитава теза, която има пряко значение не само за държавната политика, но и за бизнеса: демографската криза в България не е просто въпрос на по-малко раждания, а преди всичко резултат от продължителна емиграция и недостатъчно ефективна икономика.
Тази гледна точка променя рамката на разговора. Вместо дебатът да се свежда до тревога около раждаемостта, Сугарева поставя акцент върху причините хора в активна възраст да напускат страната, върху качеството на работните места, върху образованието и върху способността на икономиката да задържа талант. За предприемачите и мениджърите това е важен сигнал: демографията вече не е абстрактна тема, а фактор, който влияе върху пазара на труда, разходите за наемане, производителността и дългосрочните инвестиционни решения.
Профил на изследовател, който свързва демографията с реалната икономика
Проф. Сугарева е доктор на социологическите науки, завършила е статистика в УНСС и е работила в Института за изследване на населението и човека към БАН. Част от нейния професионален облик е и преводът на български на „Есе за принципа на населението“ от Томас Малтус. Този факт не е само биографична подробност. Той показва последователен интерес към фундаменталните въпроси за растежа на населението, ресурсите, икономическата устойчивост и начина, по който обществата реагират на структурни промени.
Именно този по-широк хоризонт прави позицията ѝ различима. В нея демографията не е счетоводство на раждания и смъртност, а система от взаимосвързани процеси: образование, миграция, заетост, доходи, регионално развитие и обществено доверие. Така темата се доближава до ежедневието на компаниите, особено в сектори с хроничен недостиг на кадри.
| Показател | Данни |
|---|---|
| Име | Проф. Марта Сугарева |
| Профил | Доктор на социологическите науки, преподавател по демография и статистика |
| Институции | Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, бивш сътрудник в БАН |
| Образование | Статистика, УНСС |
| Ключов принос | Превод на Томас Малтус на български език |
| Основна теза | Демографската криза в България е свързана най-вече с емиграцията |
Защо раждаемостта не обяснява сама проблема
В анализа на Сугарева има един особено важен акцент: България не стои слабо по всички демографски показатели. По данни за 2024 г. общият коефициент на плодовитост в страната е 1,72 живородени деца на жена при 1,34 средно за Европейския съюз. Това означава, че на фона на Европа България не е в групата на най-ниската раждаемост. Изводът е ясен: ако страната губи население и работна сила, причината не трябва да се търси единствено в броя на новородените.
Точно тук влиза миграцията. Когато млади и образовани хора напускат, ефектът е двоен. Пазарът губи настоящи служители и бъдещи родители. Загубата не е само количествена. Тя е и качествена, защото обикновено си тръгват хора в активна възраст, които носят умения, предприемаческа енергия и готовност за професионално развитие. За работодателите това означава по-малък избор, по-силен натиск върху възнагражденията и по-висока цена за обучение на нови кадри.
Бизнесът усеща демографията преди статистиката
За малкия и средния бизнес демографският натиск се вижда най-рано на оперативно ниво. Все по-трудно се намират специалисти, а в редица региони недостигът обхваща не само висококвалифицирани позиции, но и базови функции в производството, търговията и услугите. Компаниите са принудени да наемат по-бавно, да инвестират повече в вътрешно обучение и да преосмислят плановете си за растеж.
От тази гледна точка тезата на Сугарева за стабилизиране на икономиката като първа стъпка към решаване на демографската криза е прагматична. Ако икономиката не създава достатъчно предвидима среда, конкурентни доходи и перспективи за развитие, всяка демографска стратегия остава частична. Хората рядко вземат решение да останат само заради административни мерки. Те остават, когато виждат професионален хоризонт, сигурност и качество на публичните системи.
Скъсаната връзка между експертиза и политика
Друг чувствителен момент в позициите на проф. Сугарева е отслабената връзка между демографската наука и политическите решения. Според нея в тази среда има дефицит на качествени анализи, а натрупани грешки в данните и в тяхната интерпретация допълнително затрудняват управлението. За бизнеса това е повече от академичен спор. Компаниите планират инвестиции, капацитет и експанзия на база очаквания за население, доходи и трудов ресурс. Когато публичната картина е неточна или непоследователна, расте и рискът за грешни дългосрочни решения.
Това поставя и по-широк въпрос: дали България използва достатъчно добре наличната експертиза, когато подготвя политики за образование, регионално развитие и заетост. Ако не, страната губи ценно време. А демографските процеси са именно тема, при която пропуснатите години се наваксват трудно.
Образование, продължителност на живота и икономическа ефективност
Сугарева не отделя демографията от образованието. Ниската ефективност на образователната система според тази логика пряко отслабва капацитета на икономиката. Когато подготовката на кадри не съвпада с нуждите на бизнеса, работодателите поемат допълнителни разходи, а част от младите хора не виждат достатъчна стойност да изграждат кариера в страната. Така образованието се превръща в скрит канал за емиграция.
На този фон и показателите за здраве и качество на живот също не са без значение. Средната продължителност на живота в България е 76,1 години, което поставя страната на 115-о място от 234 държави в класация за 2026 г. Това не е само социален индикатор. За икономиката той е свързан с работоспособност, натиск върху системите, разходи за грижа и цялостна среда за живот, която влияе върху решението дали човек да остане, да се върне или да инвестира тук.
- По-високата раждаемост спрямо средната за ЕС не компенсира изтичането на хора в активна възраст.
- Икономическата стабилност е ключов фактор за задържане на кадри и семейства.
- Образованието и демографията трябва да се разглеждат като обща политика, а не като отделни системи.
- За бизнеса демографската тема означава стратегия за хора, производителност и регионално присъствие.
Проф. Марта Сугарева поставя въпроса за населението по начин, който е неудобен за бързи лозунги, но полезен за реални решения. Ако България иска да ограничи демографския спад, няма да е достатъчно да говори за повече деца. Тя трябва да говори за по-силна икономика, по-добро образование, по-надеждни данни и по-ясна перспектива за хората, които могат да създават стойност тук. За предприемачите това е и предупреждение, и ориентир: битката за растеж все повече ще бъде битка за хора.