Българската фармация пред нови възможности: Made in Europe и нуждата от спешни реформи

Новият Европейски акт за критично важните лекарства отваря рядък прозорец за българската фармацевтична индустрия. Идеята зад политиката „Made in Europe“ е ясна: повече сигурност на доставките, по-малка зависимост от външни пазари и по-силно производство в рамките на Европейския съюз. За България това не е просто здравна тема, а икономическа възможност с пряко значение за индустрията, инвестициите и заетостта.

Точно тук идва и предупреждението на Николай Хаджидончев, изпълнителен директор на „Тева Фармасютикълс“ за България и Гърция: ако страната иска да се възползва от новата европейска посока, тя трябва да действа бързо. Според него българската фармация има реален шанс да спечели от новите правила, но само ако бъдат направени спешни промени в лекарствената и данъчната политика.

Европа променя правилата след уроците от пандемията

Пандемията от COVID-19 показа колко уязвим е европейският лекарствен пазар, когато голяма част от активните субстанции идват от Индия и Китай. Когато глобалните вериги на доставка се разклатят, рискът от недостиг на ключови медикаменти бързо се прехвърля към пациентите, болниците и здравните системи. Именно този натиск доведе до политическо споразумение на европейско ниво за Акта за критично важните лекарства.

Новият режим предвижда по-голяма прозрачност за наличностите, механизми за солидарност между държавите членки и възможност лекарства да бъдат пренасочвани там, където има по-силен недостиг. В същото време актът дава ясен сигнал, че произведените в ЕС медикаменти ще получават по-благоприятно третиране. За бизнеса това означава, че производственият капацитет в Европа вече не е само индустриален въпрос, а част от стратегическата автономия на съюза.

Важен детайл е, че след приемането си актът трябва да влезе в сила веднага, без гратисен период. Това означава, че компаниите и националните правителства няма да разполагат с дълъг хоризонт за адаптация. За държави като България времето за позициониране е ограничено.

България има база, но трябва да я превърне в предимство

България вече има по-силна позиция във фармацевтичното производство, отколкото често се отчита в публичния дебат. Страната осигурява около 10% от заетостта във фармацевтичното производство в Европа, което е сериозен индикатор за наличен индустриален капацитет, кадри и традиции. Това поставя страната в добра изходна позиция, ако европейските стимули за местно производство започнат да пренасочват инвестиции.

Потенциалът е особено голям при производството на активни субстанции. Именно там Европа търси начин да намали външната си зависимост. Ако България предложи конкурентна среда, тя може да се превърне в привлекателна дестинация за нови мощности, включително за инвеститори, които търсят по-ниски разходи и бърз достъп до европейския пазар.

Това обаче няма да стане автоматично. Наличието на индустриална традиция само по себе си не е достатъчно. Необходими са предвидима регулаторна рамка, ясни данъчни стимули и политическо решение, че фармацевтичното производство е приоритетен сектор.

Къде са спешните реформи

Фармацевтичният сектор поставя два въпроса като критично важни. Първият е изключването на генеричните и биоподобните лекарства от механизма payback. Аргументът е икономически и системен: именно тези продукти поддържат по-ниски разходи за лечение и балансират бюджетите на здравните системи. Когато върху тях се натрупва допълнителен финансов натиск, ефектът може да бъде обратен на търсения – ограничаване на предлагането и по-слаб интерес към инвестиции.

Вторият въпрос е свързан с данъчната среда. Ако България иска да привлече производство на активни субстанции, трябва да предложи конкурентни условия спрямо други държави в ЕС и региона. Това означава не просто общи обещания за инвестиции, а конкретни законодателни и фискални решения, които да намалят риска за капитала и да ускорят реализацията на нови проекти.

Секторът очаква и по-широк пакет от действия от страна на правителството и парламента, включително приемането на Бюджет 2026 и промени в лекарствената политика. За инвеститорите бюджетната рамка е важен сигнал дали държавата може да осигури предвидимост и дали разбира връзката между здравна политика и индустриално развитие.

Пазарът е по-спокоен, но проблемите не са изчезнали

Към момента недостигът на лекарства в България се наблюдава основно при отделни молекули, а общата ситуация е по-спокойна в сравнение с предходната година. Това е положителен знак, но не и основание за самодоволство. Недостигът в Европа вече показа, че може да се появява циклично и да бъде провокиран от фактори, които са извън контрола на отделна държава.

Тъкмо затова новата европейска рамка има значение не само за пациентите, но и за компаниите. Тя създава условия за по-добро управление на риска и за нови инвестиционни решения. За производителите това е момент, в който географията на производството може да бъде пренаредена. За държавите това е тест дали ще действат проактивно или ще останат само пазар за чуждо производство.

Какво означава това за бизнеса

Темата е важна далеч отвъд тесния кръг на фармацевтичния сектор. Повече производство в България означава нови работни места, търсене на квалифицирани кадри, логистични и инженерни поръчки, както и по-голям интерес към индустриални зони и технологични инвестиции. За предприемачите и мениджърите това е сигнал, че около фармацията може да се развие по-широка екосистема от доставчици, услуги и партньорства.

„Тева“ е показателен пример за това как секторът се променя. Компанията работи като хибриден модел, съчетавайки мащаба на генеричен производител с присъствие в иновативни терапии, включително при заболявания на централната нервна система. Този тип профил показва, че границата между обемно производство и иновация става все по-тънка, а държавите, които успеят да привлекат подобни компании, печелят не само фабрики, но и ноу-хау.

За България въпросът вече не е дали има потенциал, а дали ще го капитализира навреме. Европейската посока е зададена. Ако местните реформи бъдат ускорени, страната може да превърне новия акт в реална индустриална възможност. Ако бъдат отложени, шансът може бързо да бъде поет от по-подготвени конкуренти в рамките на ЕС.