Дан Шехтман: България трябва да преподава предприемачество в училище, за да изгради своя стартъп екосистема

Нобеловият лауреат по химия проф. Дан Шехтман пристигна в България с послание, което излиза далеч отвъд академичната среда: предприемачеството не е рядък талант, с който човек се ражда, а умение, което може да се изгражда целенасочено. По време на участието си в икономически форум у нас професорът от Технион очерта рамка, която е особено важна за българските предприемачи, мениджъри и институции. В центъра й стоят образованието, корпоративната култура, ролята на държавата и способността на една икономика да създава собствени модели за растеж, вместо да копира чужди.

Това прави посещението му значимо не само като публична лекция на световно име, а като конкретен разговор за конкурентоспособността на България. В момент, когато страната търси по-висока добавена стойност, повече иновации и по-силни технологични компании, тезата на Шехтман звучи практично: екосистема се гради не с лозунги, а с дългосрочни навици, институции и стимули.

Профил на учен, който говори на езика на бизнеса

Шехтман е известен най-вече като нобелов лауреат по химия и професор в Технион – Израелския технологичен институт. Но в публичните си изяви той често поставя фокус върху връзката между наука, индустрия и предприемачество. Именно тази комбинация прави позицията му ценна за бизнес аудиторията: той гледа на иновациите не само като на лабораторен процес, а като на система, в която знанието трябва да се превърне в продукт, компания и пазар.

В България Шехтман насочи разговора към това как държави с ограничен мащаб могат да изградят силна стартъп среда. Отговорът му не е в бързи рецепти. Вместо това той настоява за култура, която поощрява инициативата още от ранна възраст и по-късно я превръща в управленски и инвестиционен капацитет.

Предприемачеството трябва да влезе в класната стая

Най-категоричното му послание е, че предприемачеството трябва да се преподава в училище и университет. Според него това е дисциплина, която може да бъде усвоена, упражнявана и подобрявана, подобно на инженерните или управленските умения. Тази идея има директни последствия за България, където образованието все още е по-силно в предаването на знания, отколкото в развиването на инициативност, поемане на отговорност и работа по реални проблеми.

За бизнеса това означава нещо много конкретно: ако държавата и университетите искат повече жизнеспособни стартъпи, те трябва да подготвят повече млади хора, които разбират как се валидира идея, как се формира екип, как се търси пазар и как се управлява риск. Подобна подготовка не е полезна само за бъдещи основатели. Тя има значение и за компаниите, които търсят служители с инициативност, пазарно мислене и готовност да поемат отговорност за нови продукти.

Защо културата е по-важна от копирането на модели

Шехтман предупреждава, че една от най-честите грешки в Европа е опитът механично да се копира израелският модел „Start-up Nation“. Според него това не работи, защото успешните екосистеми се развиват върху местни културни и институционални особености. Израелският опит може да бъде ориентир, но не и шаблон.

Тази позиция е особено важна за България. Местната стартъп среда често се измерва през призмата на чужди примери, без достатъчно внимание към собствените силни страни. Вместо да се търси реплика на чужд модел, по-полезният подход е да се развиват сферите, в които страната има реален потенциал: инженерни кадри, силни технически общности, сравнително гъвкав пазар и възможност за по-тясно сътрудничество между университети, предприемачи и индустрия.

По тази логика целта не е България да бъде „втора Израел“, а да създаде среда, в която местните компании могат да стартират, да привличат капитал и да растат тук достатъчно дълго, за да натрупат управленски опит, таланти и доверие.

Йерархиите спират добрите идеи

Една от най-силните му критики е към твърде йерархичните корпоративни структури в Европа. По негово мнение иновациите се задушават, когато добрата идея трябва да премине през дълги вериги на одобрение, преди изобщо да достигне до човека, който може да вземе решение. Той противопоставя това на по-отворена среда, в която инженер или специалист може директно да представи идея на висш ръководител и при успех да получи реална роля в новото начинание.

Тук Шехтман защитава и вътрешното предприемачество. За утвърдените компании това е важен сигнал. Не всяка иновация трябва да идва от новосъздаден стартъп. Част от най-добрите идеи могат да се родят вътре в големи и средни организации, ако служителите имат механизъм да ги превърнат в продукт, нова бизнес линия или дъщерна компания. Това е и урок за българския среден бизнес, който често се фокусира върху оперативната ефективност, но подценява вътрешните системи за иновации.

Каква трябва да е ролята на държавата

Шехтман защитава активна, но ненатрапчива роля на държавата. Според него публичният сектор трябва да помага с финансиране и с поемане на част от риска, особено в ранните етапи, когато провалът е вероятен, но и неизбежен елемент от иновационния процес. В същото време държавата не бива да се опитва да управлява самите иновации административно.

Тази линия е важна и за регулациите. Според него правилата не трябва да се превръщат в спирачка пред новите компании, но също така е нужен баланс, който да защитава инвеститорите и доверието в пазара. За България това означава предвидима среда, по-лесен достъп до капиталови инструменти и стимули, които насърчават създаването и разрастването на компании, без да натоварват предприемачите с излишна административна тежест.

Критичната маса не е само въпрос на брой

Сред по-интересните акценти в позицията на Шехтман е тезата, че критичната маса не трябва да се измерва единствено в брой специалисти. Един силен лидер, способен да обедини хора, ресурси и визия, може да има по-голяма стойност от десетки участници без реално влияние. Това е наблюдение, което има особена тежест в малки пазари.

За българската екосистема изводът е ясен: не е достатъчно просто да има повече програми, повече събития и повече формални структури. По-важно е да се създават хора и организации с реална способност да привличат доверие, капитал и международни партньорства. Именно те превръщат отделните успешни истории в устойчива среда.

Какво означава това за България

• Предприемачеството трябва да стане част от образованието, а не периферна тема.

• Компаниите трябва да отварят пространство за вътрешни иноватори и по-бързо вземане на решения.

• Държавата трябва да споделя риска, но да не контролира творческия процес.

• Местната екосистема трябва да се развива според българските предимства, а не по чужд шаблон.

Точно в това е и най-практичната стойност на визитата на Дан Шехтман. Неговият прочит не предлага романтична версия на стартъп културата, а дисциплиниран подход към нейното изграждане. За българските предприемачи и мениджъри посланието е ясно: устойчивите иновации започват там, където образованието, лидерството, фирмената култура и публичната политика работят в една посока. Ако България иска повече компании с международен потенциал, тя трябва първо да направи предприемачеството нормална част от начина, по който учи, управлява и инвестира.