Лятото в България през 2025 и 2026 г. ще бъде по-хладно в сравнение с предходните две години, но с периоди на горещини, прогнозира проф. Емил Гачев от Института за изследване на климата, атмосферата и водите към Българската академия на науките (БАН). В същото време обаче, климатичните промени поставят страната пред сериозни рискове, свързани с водните ресурси и екстремните метеорологични явления.
В интервю за водещ бизнес новинарски сайт проф. Гачев отбелязва, че климатът в България постепенно придобива черти, характерни за по-южни държави като Гърция – по-малко валежи и по-дълги периоди на суша. „Валежите стават по-интензивни, но по-редки, което означава, че между тях ще има все по-дълги сухи периоди“, обяснява той. Тази тенденция е особено тревожна в контекста на факта, че България вече е страната в Европейския съюз с най-големи загуби на вода – около 60% от ресурса се губи още по трасето.
В сравнение, в Германия загубите на вода са едва между 10 и 15%. „Това е огромен проблем, защото означава, че дори и да имаме същите количества валежи, реално достъпният ресурс за населението и бизнеса ще бъде значително по-малък“, коментира проф. Гачев.
Освен намаляването на водните ресурси, климатичните промени ще доведат и до засилване на екстремните явления. Температурата на водата в Черно море през лятото вече достига 27-28°C, което създава условия за силни бури и наводнения. Източна България е особено уязвима към тези явления, тъй като повишената температура на морската вода усилва процесите на изпарение и формиране на облаци.
Прогнозите за дългосрочната перспектива са още по-тревожни. Според проф. Гачев, до края на века водният ресурс на България може да намалее с между 35 и 40%. Това ще има сериозни последици за земеделието, енергетиката, промишлеността и бита. „Ако не предприемем спешни мерки за ограничаване на загубите на вода и за по-ефективно използване на ресурсите, ще се изправим пред тежки икономически и социални предизвикателства“, предупреждава ученият.
Експертът подчертава, че адаптацията към климатичните промени изисква комплексен подход, включващ инвестиции в модернизация на ВиК мрежата, въвеждане на нови технологии за пестене на вода и по-рационално управление на водните ресурси. „България има потенциал да се справи с тези предизвикателства, но е необходимо да действаме бързо и координирано“, заключава проф. Гачев.