Българската икономика продължава възстановяването си след турбулентните години, белязани от пандемията и последвалите геополитически кризи. Данните на Coface сочат, че кумулативният ръст на БВП от първото тримесечие на 2022 г. досега възлиза на 11%, което е показател за стабилно възстановяване. Въпреки положителните тенденции, новите предизвикателства, свързани с кризата в Близкия изток и блокадата на Ормузкия проток, поставят под въпрос устойчивостта на този растеж.
В интервю за Novinite д-р Матеуш Дадей, ръководител на икономическите изследвания за Централна и Източна Европа в Coface, посочва, че най-голямата заплаха за българската икономика през 2026 г. е именно продължаващата блокада на Ормузкия проток. „Това е критична точка, която може да доведе до ценови шок и да предизвика ръст на корпоративните несъстоятелности“, коментира той.
Coface вече е понижила прогнозата си за икономическия растеж на България заради кризата в региона, като очакванията са за 2,4% ръст на БВП през 2026 г. Според д-р Дадей, най-силно засегнати от евентуална ескалация ще бъдат транспортният сектор, агрохранителната промишленост и химическата индустрия. Домакинствата също ще усетят негативния ефект, тъй като отделят около 5% от разходите си за горива – сектор, който е изключително чувствителен към ценовите колебания на петрола.
Един от факторите, които биха могли да смекчат негативното въздействие на кризата, е приемането на еврото през януари 2026 г. Въпреки това, според д-р Дадей, пълният ефект от присъединяването към еврозоната ще зависи от реформите и от нивото на доверие на обществото. „Възможно е инфлацията, която наблюдаваме в момента, да бъде погрешно приписана на въвеждането на еврото, което може да подкопае обществената подкрепа за валутния съюз“, предупреждава експертът.
Инфлацията в България през април 2026 г. достигна 6,2% при 2,8% месец по-рано, което потвърждава прогнозите за ускоряване на ценовия ръст. Въпреки това, д-р Дадей е оптимистично настроен за дългосрочните перспективи на страната, стига да бъдат предприети адекватни мерки за ограничаване на рисковете и за стимулиране на инвестициите.
В заключение, българската икономика се намира на кръстопът. Въпреки стабилното възстановяване след пандемията, новите геополитически предизвикателства и предстоящото приемане на еврото създават условия за значителни промени. Успешното управление на тези процеси ще бъде от ключово значение за бъдещото развитие на страната.