Георги Ганев: Инфлацията в България не е от спекуланти, а от държавната политика

Инфлацията в България не се дължи на спекулативни практики, а е пряк резултат от държавната политика и разширяването на паричната маса по-бързо от растежа на реалното производство. Това заяви в интервю за Deutsche Welle икономистът Георги Ганев.

Според него инфлационният данък е най-удобният и скрит начин за управляващите да избягват отговорност. „Държавата, създавайки излишна парична маса, на практика обрича спестяванията на хората, без те дори да го осъзнаят. Това е форма на скрит данък, който не минава през парламента и не изисква обществено одобрение“, коментира Ганев.

За да овладее инфлационния натиск, икономистът предлага конкретни краткосрочни мерки. Сред тях са балансираният бюджет, ограничаване на ръста на заплатите в публичния сектор и „подстригване“ на администрацията. „Публичният сектор не бива да расте по-бързо от икономиката като цяло. Високите заплати и раздутата администрация водят единствено до повишаване на разходите и до повече пари в обръщение, което допълнително разпалва инфлацията“, смята Ганев.

Дългосрочните решения, според него, включват задълбочена реформа на пенсионната система с доминация на частния стълб. „За да има устойчивост, трябва да се намали тежестта върху държавния бюджет и да се даде повече свобода на хората да управляват собствените си спестявания за старини. Това ще стимулира капиталовия пазар и ще подобри инвестиционния климат“, посочва икономистът.

Друг ключов елемент в програмата на Ганев е либерализацията на пазара на електроенергия за всички потребители. „Конкуренцията е най-добрият регулатор. Когато има избор, цените падат, а качеството се повишава. В момента пазарът на ток е силно регулиран и това води до неефективност и по-високи сметки за бизнеса и гражданите“, обяснява той.

Ганев коментира и идеологическото разместване в обществото. Той определя настоящото „олевяване“ като целенасочен проект, започнал след Втората световна война, който обединява елементи от марксизма и фабианския социализъм. „Това е дългосрочна стратегия за промяна на ценностите и за налагане на държавен контрол върху икономиката и личния живот на хората“, твърди анализаторът.

По отношение на изкуствения интелект, Ганев е предпазлив оптимист. Той признава, че ИИ ще унищожи част от работните места, но е убеден, че ще създаде повече нови, по-доходни и производителни позиции. „Историята показва, че технологичният прогрес винаги води до трансформация на пазара на труда, но в крайна сметка създава повече възможности, отколкото отнема“, заключава икономистът.