Всичко поскъпва, защото държавата създава парична маса по-бързо, отколкото нараства реалното производство в икономиката. Това е категоричното мнение на икономиста Георги Ганев, в интервю за Deutsche Welle. Според него инфлацията не е резултат от алчни спекуланти, както често се представя, а е политически удобен скрит данък. В интервюто, публикувано на 1 юни 2024 г., Ганев очертава както краткосрочни, така и дългосрочни мерки за справяне с проблема.

Причините за инфлацията според Ганев

Основният двигател на инфлацията, според анализатора, е прекомерното създаване на пари от държавата. Той припомня, че в края на 80-те и началото на 90-те години бюджетният дефицит в България е достигал между 6 и 10 процента от националния доход, като квазидефицитите често надхвърляли 15 процента. Именно това е довело до хиперинфлацията и икономическите сътресения от онова време.

Незабавни мерки

Ганев предлага набор от незабавни мерки, които държавата трябва да предприеме, за да овладее инфлацията. Сред тях са:

  • Балансиран бюджет – ограничаване на разходите и увеличаване на приходите в държавния бюджет.
  • Ограничаване на ръста на заплатите в публичния сектор.
  • Съкращения в администрацията.
  • Възстановяване на общинската капиталова програма, като се даде възможност на общините да инвестират в инфраструктура и развитие.

Дългосрочни структурни реформи

Наред с краткосрочните мерки, Ганев настоява за дълбоки структурни реформи, които да гарантират устойчив икономически растеж и да предотвратят бъдещи инфлационни кризи. Сред тях са:

  • Реформа в пенсионната система с доминация на частния стълб, за да се намали тежестта върху държавния бюджет.
  • Реформа в енергийния сектор с либерализиран пазар на ток, което ще доведе до по-ниски цени и по-голяма конкуренция.
  • Фискална децентрализация – повече финансови правомощия за общините, за да могат да управляват ефективно местните ресурси.
  • Осъвременяване на данъчните оценки на недвижимите имоти, за да се увеличи приходите на общините.

Перспективата за България в еврозоната

Въпреки че в интервюто не се обсъжда конкретно присъединяването на България към еврозоната, Ганев подчертава важността на стабилната макроикономическа политика. Очаква се България да приеме еврото през януари 2026 г., което ще има значително въздействие върху икономиката и цените. За да се възползва максимално от членството си в еврозоната, страната трябва да поддържа дисциплинирана финансова политика и да провежда дълбоки структурни реформи.

Ролята на изкуствения интелект

В интервюто Ганев коментира и влиянието на изкуствения интелект върху пазара на труда. Той смята, че ИИ ще унищожи редица работни места, но ще създаде още повече – разнообразни и по-доходни. Това е аналогично на ефекта от предишни технологични иновации, които са трансформирали икономиката и пазара на труда.

Заключение

Георги Ганев представя ясна и категорична позиция за причините за инфлацията и необходимите мерки за справяне с нея. Неговите предложения, макар и често крайно малцинствени в политическия дебат, са насочени към устойчиво икономическо развитие и ограничаване на ролята на държавата в създаването на парична маса. В контекста на предстоящото приемане на еврото, провеждането на подобни реформи е от ключово значение за икономическата стабилност и просперитет на България.