Българската минно-геоложка камара (БМГК) поставя акцент върху необходимостта от укрепване на ресурсната автономност на страната чрез намаляване на зависимостта от внос на критични суровини, според интервю с доц. д-р инж. Иван Митев, изпълнителен директор на организацията. В разговор за състоянието на миннодобивната индустрия в България и Европа и предизвикателствата пред енергийния преход, Митев очерта три основни проблема, които възпрепятстват развитието на сектора и привличането на инвестиции – липса на актуални геоложки проучвания, бавни административни процедури и отсъствие на национален списък със стратегически суровини.

Критични суровини и енергийният преход

Според Митев, миннодобивната индустрия е пряко свързана с ключови стратегически сектори като енергетиката, дигиталните технологии и отбраната. Енергийният преход, насочен към декарбонизация и развитие на възобновяеми енергийни източници, води до нарастващо търсене на метали и минерали, включително литий и мед. „Медта вече се счита за критична суровина, защото е незаменима в технологиите, свързани с енергийния преход – от електромобили до вятърни турбини и соларни панели“, подчертава Митев.

В същото време Европа е силно зависима от внос на суровини – над 90% от стратегическите метали се доставят от други континенти, което поставя под въпрос енергийната и ресурсната сигурност на ЕС. „Ресурсната автономност започва с намаляване на тези зависимости и с ускоряване на проучванията и разработването на собствени находища“, коментира Митев.

Предизвикателства пред сектора

Един от основните проблеми, които Митев посочва, е липсата на актуални геоложки данни за България. „По-голямата част от наличната информация е от десетилетия и не отразява реалното състояние на недрата. Това ограничава възможността за откриване на нови находища и привличане на инвестиции“, обяснява той. В допълнение, административните процедури за разрешаване на нови минни проекти в Европа са изключително бавни и отнемат между 10 и 15 години.

„Въпреки че ЕС прие Регламент за критични суровини през 2023 г., три години по-късно голяма част от страните членки все още не са приели национални планове за проучване и добив. Това забавяне е сериозна пречка пред постигането на стратегическите цели на Европейския съюз“, коментира Митев. Според него, България се нуждае от ясно дефиниран списък със стратегически суровини и проекти, които да бъдат приоритетни за развитие.

Възможности за Маришкия басейн

В контекста на енергийния преход, темата за втори живот на Маришкия басейн става все по-актуална. Митев подчертава, че макар и да се работи по този въпрос повече от пет години, все още не е доказано, че в района има значими находища на други суровини освен въглища. „Маришкият басейн може да получи втори живот чрез добив на редки земни елементи или други метали, но това трябва да се докаже с детайлни геоложки проучвания“, уточнява той.

Три основни проблема

Обобщавайки, Митев изтъква трите основни пречки пред развитието на миннодобивната индустрия в България:

  • Липса на актуални геоложки проучвания;
  • Бавни и тромави административни процедури;
  • Липса на национален списък със стратегически суровини.

Тези проблеми са потвърдени и от Европейската сметна палата в неин доклад, което подчертава тяхната значимост и необходимостта от спешни мерки за преодоляването им.

„България има потенциал да се превърне във важен доставчик на критични суровини за Европа, но за да се случи това, трябва да се предприемат целенасочени действия за преодоляване на съществуващите пречки. Ресурсната автономност е ключов фактор за енергийната сигурност и икономическото развитие на страната и континента“, заключава Митев.