Украинският президент Володимир Зеленски изрази убеждение, че облекчаването на санкциите срещу руския петрол е било умишлено действие, целящо да позволи на петролния гигант „Лукойл“ да продаде своите международни активи, включително рафинериите в България и Румъния, преди да настъпи фалит. В изявление, разпространено от Укринформ, Зеленски подчерта, че ако пълните санкции бяха останали в сила още 6 до 12 месеца, компанията щеше да бъде изправена пред сериозни финансови затруднения.

Продажба на активи за 22 млрд. долара

В края на януари 2026 г. „Лукойл“ подписа споразумение с американската инвестиционна компания „Карлайл“ за продажбата на своето чуждестранно подразделение „Лукойл Интернешънъл“. Сделката е на стойност около 22 млрд. долара (18,4 млрд. евро) и обхваща активи в Европа. Сред тях са рафинерията „Нефтохим Бургас“ в България с капацитет от 190 000 барела петрол на ден, както и рафинерията „Петротел“ в Румъния, която преработва около 48 600 барела дневно. В Румъния „Лукойл“ притежава и близо 300 бензиностанции и права за офшорни проучвания на нефт и газ в Черно море.

Ролята на санкциите

Според Зеленски, временните облекчения на санкциите, позволили на „Лукойл“ да извършва операции за закупуване на стоки и услуги в своите съоръжения в Европа до 29 април 2026 г., са били ключови за осъществяването на сделката. „Това не е било заради ситуацията в Близкия изток, а за да може Русия да продаде активите си, преди да са станали неизползваеми“, заяви украинският президент.

Българският контекст и намесата на правителството

В България развитието около „Нефтохим Бургас“ придоби особена важност след наложените санкции на САЩ срещу „Лукойл“ и „Роснефт“ през октомври 2025 г. На 14 ноември българското правителство назначи Румен Спецов за особен управител на дружествата на „Лукойл“ в страната, с цел да се гарантира сигурността на доставките и да се следи за спазването на санкционния режим. Назначението предизвика остри реакции от страна на „Лукойл“, която обяви, че то е в нарушение на двустранния договор за икономическо сътрудничество между Русия и България.

Интерес от Саудитска Арабия и САЩ

Преди сделката с „Карлайл“, интерес към международните активи на „Лукойл“ проявиха и други компании. През декември 2025 г. саудитската „Мидад Енерджи“ се очерта като основен претендент за придобиването им. В началото на януари 2026 г. стана известно, че американската „Шеврон Корпорейшън“ планира да обедини усилията си с „Куантум Енерджи Партнърс“ за същата цел. В крайна сметка обаче именно „Карлайл“ успя да финализира сделката.

Възможни последици

Според анализатори, продажбата на активите на „Лукойл“ може да има значителни последици за енергийните пазари в региона. От една страна, тя може да доведе до по-голяма диверсификация на доставките и намаляване на зависимостта от руски петрол. От друга страна, остава неясно как новите собственици ще управляват тези активи и дали ще запазят досегашното ниво на инвестиции и заетост. В България въпросът за бъдещето на „Нефтохим Бургас“ е особено чувствителен, тъй като рафинерията е ключов фактор за енергийната сигурност на страната.