Радикални мерки за оздравяване на българската икономика предложи социологът Кънчо Стойчев в интервю за Българското национално радио. Сред тях са съкращаването на 100 000 държавни служители и демонополизацията на ключови сектори.
По думите на Стойчев, около 85% от държавния бюджет е предварително зададен от регулации, което силно ограничава финансовата гъвкавост на правителството. Той подчерта, че това на практика блокира възможността за адекватни реакции при непредвидени икономически и социални ситуации.
„Индексирането за най-бедните неминуемо води до индексиране и за най-богатите“, коментира Стойчев, като акцентира върху необходимостта от по-целенасочени социални политики. Той настоя за незабавни действия срещу корупцията и монополите в секторите вода, електроенергия, мобилни оператори и търговските вериги.
Стойчев също така изрази сериозни критики към съдебната и прокурорската система, като определи върха ѝ като политизиран и уязвим за използване като инструмент за натиск. Той подчерта, че подобно положение подкопава доверието в институциите и възпрепятства икономическото развитие.
В същото време социологът определи президента Румен Радев като „убеден атлантик с добър експертен екип“, като изтъкна, че държавният глава защитава тезата, че членството в Европейския съюз не изключва и отстояването на националните интереси.
Предложението на Стойчев за съкращаване на 100 000 държавни служители е безпрецедентно по мащаб и предизвиква редица въпроси. Не става ясно кои точно администрации ще бъдат засегнати – централната, общинските структури или агенциите. Финансовият ефект от подобна мярка, както и социалните последици за засегнатите служители, остават без конкретен анализ.
Критиките към монополите в ключови сектори също са налице от години, но липсват конкретни механизми за тяхното премахване или ограничаване. В същото време обвиненията в корупция и политизиране на съдебната система са широко разпространени, но до момента не са довели до съществени реформи.
Предложенията на Стойчев поставят тежки въпроси пред българските политици и институции. Дали радикалните мерки са единственият път към икономическо оздравяване или има други, по-балансирани решения, предстои да стане ясно в следващите месеци.