Форумът „Време за напредък“, организиран от Института за пазарна икономика (ИПИ), събра в София водещи икономисти, бизнесмени и правни експерти, за да обсъдят политики, които могат да отключат допълнителен икономически растеж в България. Събитието, проведено в хотел „Хилтън“ през март 2025 г., акцентира върху три ключови направления – предвидима бизнес среда, справяне с демографския дефицит на работна ръка чрез миграционна политика и реформи в здравната система, насочени към ефективност.
Предвидима бизнес среда – основа за инвестиции
Икономистът Лъчезар Богданов подчерта необходимостта от създаване на стабилна и предвидима бизнес среда, която да насърчава инвестициите и иновациите. Според него устойчивият растеж зависи от увеличаване на производителността чрез инвестиции във физически и човешки капитал, както и чрез стимулиране на предприемачеството. Честите законодателни промени, които създават несигурност, отблъскват инвеститорите и забавят развитието на бизнеса, предупреди той.
Демографският дефицит и миграцията
Демографската криза и свързаният с нея недостиг на работна сила бяха поставени във фокуса на анализа на Адриан Николов. Той посочи, че България е изправена пред сериозен дефицит на кадри, който ще се задълбочава в следващите години. Решението според него е в улесняване на достъпа до работници от трети страни и ускоряване на административните процедури за тяхното наемане. По този начин бизнесът ще има възможност да преодолее недостига на кадри и да поддържа конкурентоспособността си.
Здравната система и нуждата от реформи
Анализът на здравната система, представен от Петя Георгиева, показа тревожни тенденции. България разполага с най-голям брой болнични легла на 100 000 души население в Европейския съюз – 864, при средно за ЕС 511. Въпреки това страната е на последно място в ЕС по средна продължителност на живота. Петя Георгиева акцентира върху неефективността на здравните разходи, които възлизат на 10 милиарда евро годишно, или 8% от БВП, но не водят до очакваните резултати. България е единствената държава в ЕС без национална скринингова програма, което допълнително влошава здравния статус на населението.
По прогнози, ако тенденцията за високи нива на хоспитализация се запази, до края на годината ще бъдат извършени около 2,7 милиона хоспитализации. Това налага спешни реформи в здравната система, насочени към превенция, ефективно използване на ресурсите и въвеждане на национална скринингова програма.