Фискалният съвет на България публикува шест препоръки за изготвянето на държавния бюджет за 2026 г., насочени към овладяване на нарастващия дефицит и ограничаване на инфлационния натиск. Анализът на съвета за 2025 г. показва рекорден дефицит от 4.1 млрд. евро и консолидиран дълг, нарастващ до близо 30% от БВП. Според експертите, основните причини за структурния дефицит са финансово необезпечените разходи за заплати и социални трансфери, които стимулират инфлацията.
Рекорден дефицит и нарастващ дълг през 2025 г.
През 2025 г. финансовата рамка на България приключи с дефицит от 4.1 млрд. евро, надхвърляйки прага от 3.5% от БВП, определен в Пакта за стабилност и растеж. Въпреки това, страната няма да попадне под процедура за свръхдефицит благодарение на дерогацията за разходите за отбрана. Общите правителствени разходи достигнаха рекордните 48.4 млрд. евро (41.7% от БВП), докато приходите възлизат на 44.3 млрд. евро (38.2% от БВП). Разходите за лихви по държавния дълг също са отбелязали значителен ръст от 76% до 954 млн. евро, или 0.8% от БВП.
Препоръки за бюджета за 2026 г.
В публикуваните си препоръки Фискалният съвет акцентира върху необходимостта от фискална дисциплина и структурни реформи. Сред шестте основни мерки са:
1. Фискална политика
Премахване на автоматичните увеличения на заплати и пенсии, особено в МВР. Според съвета това е „много добра антиинфлационна мярка“, тъй като ограничава инфлационния натиск от страна на разходите за труд. Съветът препоръчва и по-строг контрол върху текущите социални трансфери, които са силен проинфлационен фактор.
2. Намаляване на административния апарат
Намаляване на броя на министерствата от 19 на 16 чрез консолидация на ведомства с дублиращи се функции. Освобождаване на всички служители в публичната администрация, достигнали пенсионна възраст, както и закриване на незаетите щатни бройки.
Тревожни данни за първите месеци на 2026 г.
Предварителните данни за първите месеци на 2026 г. също показват притеснителни тенденции. Към март дефицитът на натрупване възлиза на 1.5 млрд. евро, което представлява 1.2% от БВП и е най-високата стойност за последните 15 години. Данните за април показват, че текущите социални трансфери продължават да растат с бързи темпове и да оказват силен проинфлационен натиск върху икономиката.
Заключение
Фискалният съвет предупреждава, че ако не бъдат предприети сериозни мерки за овладяване на дефицита и ограничаване на инфлацията, България рискува да изпадне в трайна фискална нестабилност. Препоръките за 2026 г. са ясен сигнал за необходимостта от дисциплинирана фискална политика и структурни реформи, които да гарантират устойчивия растеж на икономиката.