Българските птицевъди предупреждават, че цените на яйцата в магазините се определят основно от търговските вериги, а не от реалните производствени разходи. Въпреки множеството кризи, високите разходи и трудностите при реализация на продукцията на вътрешния пазар, те не очакват поскъпване на яйцата за предстоящия Великден.

Много малки и средни производители са принудени да изнасят по-голямата част от продукцията си в Западна Европа, където условията са по-благоприятни. Това показва дълбокия дисбаланс в отношенията между фермери и търговци в България.

Протест с продажба на себестойност

Птицевъдът Николай Колев, собственик на ферма и част от обединение от шест ферми, е сред най-активните гласове на бранша. Той се занимава с птицевъдство от 14 години и ежедневно произвежда около 11 хиляди яйца.

Колев организира протест, продавайки яйца на себестойност на фермерския пазар в Добрич, за да покаже реалните разходи и да привлече вниманието към проблемите на сектора. По думите му, цената на едро от производителя е около 18 евроцента за яйце, което не покрива разходите, когато се стигне до големите търговски вериги.

Разминаване между производители и търговци

Основният проблем, според Колев, е, че цените в магазините се определят от търговските вериги, а не от производствените разходи. Големите вериги отказват да купуват яйца „код 3“ – от кокошки, отглеждани в малки групи, което засяга около 70% от производителите в страната. Това води до натиск върху фермерите да намаляват цените, често до ниво на загуба.

Въпреки трудностите, ситуацията в момента е малко по-добра и фермерите успяват да връщат кредитите си, но това е крехко равновесие. Почти 90% от продукцията на фермата на Колев се изнася за чужбина, основно за Западна Европа, където цените са по-добри и има по-голямо търсене.

Кооперирането като ключ към оцеляването

Колев подчертава, че ключът към оцеляването на малките и средни производители е кооперирането. Обединението от шест ферми, в което той участва, им позволява да изнасят продукцията си по-лесно и да договарят по-добри условия на международните пазари.

Въпреки тези усилия, проблемите в сектора остават сериозни и изискват дългосрочни решения. Липсата на ясна държавна политика и натискът от големите търговски вериги продължават да поставят под риск бъдещето на българските птицевъди.