Великден 2026: Цените растат, спекулата вилнее, традицията отстъпва пред бюджета

Великденската трапеза през 2026 г. се очертава като значително по-скъпа за българските домакинства. Въпреки че страната е в еврозоната от началото на годината, цените на основните великденски продукти бележат ръст, който се обяснява с енергийната криза, прекъснатите вериги на доставки и спекулативни практики на пазара. Това принуждава потребителите да правят внимателни сметки и компромиси с традиционните рецепти.

Агнешкото месо – лукс за малцина

Цената на агнешкото месо остава основният фактор, който определя бюджета за празничната трапеза. Данните на МЗХ, НСИ и САПИ показват устойчив ръст на цените от 2021 г. насам. В предпразничния период на 2026 г. цените варират между 10 и 20 евро за килограм, като в някои региони като Пловдив и Пазарджик достигат и над 20 евро за килограм. В Силистренско, където производството е по-голямо, цената на живо тегло е около 6-6.50 евро за килограм.

Симеон Караколев, съпредседател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация, коментира, че разликата в цените между българското и вносното агнешко се дължи на строгите регулации на ЕС. „ЕС има минимум 10 регулации повече от Северна Македония, което оскъпява производството“, посочва той.

Основен вносител на евтино агнешко остава Северна Македония заради безмитната търговия и по-ниските регулаторни разходи. Владимир Иванов, председател на Държавната комисия по стокови борси и тържища, прогнозира, че вносът бързо ще компенсира евентуален дефицит и цената ще е най-ниска точно на празника. Той съветва потребителите да търсят маркировка със син печат за българско месо и да внимават за произхода на продукта.

Разходите за отглеждане на едно агне възлизат на 140-160 евро, което също влияе върху крайната цена.

Яйцата – удар от птичия грип

Цените на яйцата също са подложени на натиск. Ивайло Гълъбов, председател на Управителния съвет на Съюза на птицевъдите в България, свързва ръста с птичия грип и затворените ферми. „Около 500 000 кокошки не могат да бъдат върнати в оборот“, уточнява той. За година цените на яйцата са се повишили с 20%, а на едро ръстът е 28% или около 5 евроцента.

Зеленчуците – рекордни цени и спекула

Доматите и краставиците остават едни от най-скъпите артикули на великденската трапеза. Цените им достигат до 8 евро за килограм, като пазарът е силно зависим от внос. Иван Кабуров, производител от Мало Конаре, съобщава за сериозно увеличение на разходите – пелети с 15–20%, газ с 5%, торове с 30–40%. Това неминуемо се отразява върху цените.

Марк Цеков, представител на Агенцията по инвестиции, определи цените на краставиците като „крайно спекулативни“. По думите му, 1000 тона краставици са внесени от Албания на цена 0.70 евро за килограм, но се продават на дребно за 3-4 евро за килограм. В същото време Владимир Иванов прогнозира, че няма да има традиционни пролетни намаления на цените на зеленчуците заради кризата с горивото, докато Марк Цеков вярва, че когато се появят българските оранжерийни зеленчуци, ще има спад в цената на вносните.

Козунаците – три ценови класа

Козунаците традиционно се предлагат в три ценови сегмента. Масовите продукти струват между 1.50 и 2.50 евро, средният клас е в диапазона 3-6 евро, а занаятчийските козунаци достигат до 7-15 евро и повече. В този сегмент потребителите търсят по-качествени продукти с традиционни рецепти и естествени съставки.

Великден 2026 се очертава като празник, в който българските домакинства ще бъдат принудени да правят компромиси с традицията заради високите цени. Въпреки че вносът ще компенсира част от недостига, спекулата и високите разходи за производство остават сериозно предизвикателство за пазара.