Българската икономика се намира на кръстопът, а дебатът за бъдещето ѝ придобива все по-остри измерения. В ефира на БНТ бяха изказани две противоположни, но взаимнодопълващи се тези от водещи фигури в индустрията и социалната политика. От една страна, председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев призова за преразглеждане на санкциите срещу Русия и Зелената сделка, аргументирайки се с необходимостта от повишаване на конкурентоспособността на Европейския съюз. От друга страна, бившият социален министър Христина Христова настоя за по-строга финансова дисциплина и намаляване на държавните разходи, като същевременно подкрепи целева помощ за бизнеса и уязвимите групи.

Ръст на доходите и инфлационен натиск

Според Васил Велев, българската икономика отчита най-високия ръст на заплатите в ЕС за последните пет години – средната заплата е нараснала с 13%, а минималната с 16%. В същото време обаче инфлацията остава сериозен проблем. През април тя достигна 6,2% на годишна база, което е рязко покачване спрямо 2,8% през март, 2,1% през февруари и 2,3% през януари. По думите на Велев, основната причина за това е не толкова външната среда, колкото вътрешната политика – прекомерни бюджетни дефицити и ръст на заплатите без съответен ръст на производителността.

Санкции и конкурентоспособност

Велев постави под съмнение ефективността на санкциите срещу Русия и настоя за тяхното преразглеждане. „Не сме толкова бедни материално, колкото духовно“, коментира той, като подчерта, че санкциите вредят на конкурентоспособността на европейските компании. В същото време той критикува и Зелената сделка, като я определи като „идеологически проект“, който поставя европейската индустрия в неизгодно положение спрямо конкурентите от други части на света. „Европейският съюз губи позиции. Ако не направим нещо, ще се превърнем в музей“, предупреди той.

Държавни финанси и социална политика

Христина Христова, от своя страна, акцентира върху необходимостта от разумна бюджетна политика. Според нея държавните разходи трябва да бъдат ограничени до около 40% от БВП. „Днес бюджетът е раздут и разходната част трябва да се намали“, заяви тя. Христова подкрепи идеята за целева помощ за бизнеса и уязвимите групи, но изрази несъгласие с въвеждането на таван на цените като антиинфлационна мярка. „Тези мерки са временни и не решават проблема в дългосрочен план“, смята тя.

Психологически ефект и приемане на еврото

Бившият социален министър обърна внимание и на психологическия ефект от предстоящото въвеждане на еврото в България. „Търговците вдигнаха цените предварително, очаквайки приемането на еврото. Това доведе до допълнителен инфлационен натиск“, коментира тя. Според нея е важно държавата да упражнява по-строг контрол върху цените, за да се избегне спекула.

Опасност от нова дългова криза

Васил Велев предупреди за риск от дългова криза, подобна на тази в Гърция през 2010 г. „Ако не внимаваме, може да стигнем до ситуация, в която няма да можем да обслужваме дълговете си“, заяви той. По думите му, правителството трябва да предприеме мерки за стабилизиране на публичните финанси и да ограничи дефицита.

Балансиран подход

И двамата експерти се обединяват около необходимостта от балансиран подход, който да съчетава стимулиране на растежа с поддържане на финансова стабилност. Те подчертаха, че е важно да се намери златната среда между социалните разходи и икономическата ефективност, за да може България да продължи да се развива устойчиво.