Въпреки временното примирие в Иран, икономистът доц. Щерьо Ножаров предупреждава, че цените на стоките в България ще продължат да растат. Причината според него не е в краткосрочни геополитически събития, а в дълбоки структурни проблеми на българската икономика, включително високата зависимост от внос и рисковете от т.нар. „психологическа инфлация“.
Зависимост от внос
Един от основните фактори, които правят България особено уязвима на глобални шокове, е високата ѝ зависимост от внос на храни – около 50%. За сравнение, страни като Германия и Франция внасят едва между 15% и 20% от необходимите им хранителни продукти. Това поставя страната в неблагоприятна позиция при всяко повишаване на международните цени или проблеми в глобалните вериги на доставки.
Инфлационни рискове
Доц. Ножаров обръща внимание и върху инфлационните рискове, които надхвърлят прякото въздействие на конфликта в Близкия изток. Очакванията са, че конфликтът може да доведе до ръст на инфлацията от около 0.3% годишно, както и до спад на световния икономически растеж между 0.3% и 0.5%. Допълнително напрежение в цените на петрола също се очаква, като прогнозата е за стойности около 90 долара за барел до края на годината. Всички тези фактори оказват натиск върху българската икономика.
Дълбоки корени на проблема
Икономистът подчертава, че проблемите с инфлацията в България не са ново явление и имат дълбоки корени. Натрупването на повече пари в обръщение без съответен икономически растеж, високите нива на държавен дълг и липсата на структурни реформи през годините са създали предпоставки за по-рязко и болезнено поскъпване на стоките в страната.
Психологическа инфлация
Особено тревожен според доц. Ножаров е рискът от „психологическа инфлация“. Това явление се характеризира с това, че очакванията за бъдещо поскъпване сами по себе си започват да тласкат цените нагоре, дори без реално увеличение на разходите за производство. В подобна среда стабилизирането на цените става изключително трудно.
Какви мерки са необходими?
Доц. Щерьо Ножаров настоява за спешни антикризисни и последващи посткризисни мерки. Сред тях са структурни реформи в икономиката, насърчаване на местното производство и намаляване на зависимостта от внос, както и политики за стабилизиране на паричната маса. Той критикува липсата на адекватни действия от страна на управляващите досега и подчертава необходимостта от по-дългосрочна визия за развитие на икономиката.