Въвеждането на еврото в България доведе до еднократно и ограничено повишение на инфлацията от около 0.3-0.4 процентни пункта, заяви управителят на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев в интервю за Ройтерс. Той отбеляза, че въпреки опасенията на част от обществото, ефектът върху цените е бил краткотраен и не е оказал съществено влияние върху покупателната способност на домакинствата.
Според Радев, който е и член на Управителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ), обществената подкрепа за еврото е нараснала значително след въвеждането му. Докато преди това едва 45% от домакинствата са били в полза на приемането на единната валута, сега те вече са 54%. В бизнес средите подкрепата е още по-висока – около 70% от компаниите оценяват положително преминаването към еврото.
Въпреки положителната картина за България, Радев предупреди за нарастващи инфлационни рискове в еврозоната. Той посочи геополитическата несигурност и колебанията в цените на енергията като основни фактори, които могат да окажат натиск върху инфлацията в региона. „ЕЦБ трябва да бъде готова да предприеме действия, включително повишаване на лихвените проценти, ако се появят признаци за траен ценови натиск“, подчерта той.
Финансовите пазари вече очакват, че ЕЦБ ще повиши лихвите поне два пъти през годината, като първото увеличение се прогнозира за юни. Радев допълни, че е важно централната банка да реагира своевременно и адекватно на всякакви промени в икономическата среда, за да гарантира ценовата стабилност в еврозоната.
Инфлацията в България през януари тази година е спаднала до 2.3% спрямо 3.5% през декември 2025 г., което е допълнителен индикатор за стабилизиране на цените след въвеждането на еврото. Според експерти този спад е резултат както от ефекта на валутния борд, така и от мерките за ограничаване на инфлацията, предприети от правителството.