Приемането на еврото в България от 1 януари 2026 г. премина без очакваните масови ценови шокове. Според данни на Европейската централна банка (ЕЦБ) и Българската народна банка (БНБ), ценовото равнище се е повишило с едва между 0.3 и 0.5 процентни пункта, като най-голямо отражение е имало в сектора на услугите – хотели, ресторанти, транспорт и застраховки. Въпреки първоначалния скок през януари 2026 г., от февруари нататък не се отчитат трайни ценови аномалии.

През първия месец след въвеждането на еврото – януари 2026 г., цените са нараснали с 0.6% спрямо същия месец на предходната година. Увеличението е концентрирано основно в услугите, където конкурентният натиск е по-слаб, отколкото в търговията на дребно. Именно там търговците са се придържали стриктно към фиксираните обменни курсове и законовите правила за закръгляне на цените, като корекциите често са били само от няколко евроцента.

От февруари 2026 г. насам обаче не се наблюдава продължаваща инфлационна спирала, породена от смяната на валутата. Напротив, водещ фактор за инфлацията стават външните събития – конкретно последиците от войната в Иран, които оказват влияние върху цените на енергията и суровините.

Още през ноември 2025 г., преди официалното приемане на еврото, проучване на двама икономисти от ЕЦБ показа, че обществената подкрепа за еврото бързо се увеличава във всички социодемографски групи след въвеждането му в други страни от еврозоната. Тази тенденция се потвърждава и в България, където към момента повече от половината от населението подкрепя новата валута.

Опитът на Хърватия, която прие еврото през 2023 г., също показва сходна динамика. Според Борис Вуйчич, управител на Хърватската народна банка, ефектът от въвеждането на еврото върху инфлацията там е бил в рамките на 0.2 – 0.4 процентни пункта – сходен с българския случай.

Авторът на статия в Handelsblatt, Леонидас Ексуцидис, заключава, че „страхът от еврото явно е бил неоснователен“. Данните на ЕЦБ и БНБ потвърждават, че преходът към еврото в България е протекъл гладко и без значителни негативни икономически последици, а общественото доверие в новата валута продължава да расте.