Ерата на изцяло безплатното саниране в България е към своя край. Националният план за сградно обновяване до 2050 г., който страната представи пред Европейската комисия в края на 2025 г., предвижда нов модел на финансиране, който комбинира грантове, банкови кредити и частни инвестиции.
Промяната е наложена от европейската Директива за енергийните характеристики на сградите и ще трябва да бъде въведена чрез законови и подзаконови промени до 29 май 2026 г. Според експерти, това може да се окаже добра новина, тъй като досегашният модел се оказа твърде бавен и тромав.
Новият модел на финансиране
Консултантът по жилищна политика и енергийна ефективност Цвета Наньова обясни пред БНР, че безвъзмездната помощ ще бъде запазена, но само за най-нуждаещите се. За останалите собственици ще се предлагат комбинации от грантове, банкови кредити и частни инвестиции, като конкретният микс ще зависи от дълбочината на обновяването и финансовите възможности на домакинствата.
Инвестиции и цели
До 2035 г. ще бъдат необходими приблизително 20 милиарда евро инвестиции за обновяване на близо 79 милиона квадратни метра жилищна площ. Първата цел е по-скромна – до края на 2030 г. да бъдат обновени 56 милиона квадратни метра. Това е амбициозна задача, която ще изисква както държавна подкрепа, така и активното участие на частния сектор и самите собственици на имоти.
Нови центрове за комплексно обслужване
За да улесни процеса, Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) планира да разкрие 12 центъра за комплексно обслужване до края на годината. Те ще предоставят техническа помощ и консултации на желаещите да подобрят енергийната ефективност на своите сгради.
Без санкции за собствениците
Важно уточнение е, че новата европейска директива не предвижда санкции за собствениците, които не са подобрили енергийните качества на своите имоти. Това е ключова разлика спрямо първоначалните опасения и може да облекчи напрежението около темата.
Контекстът на европейската директива
България е една от едва осемте страни членки на ЕС, представили в срок Национален план за сградно обновяване. Това показва, че страната ни е поела сериозен ангажимент към европейските зелени цели, но предстои трудната задача по тяхното изпълнение. Новият модел на финансиране е първата стъпка към ускоряване на процесите по обновяване на сградния фонд, който е сред най-неефективните в Европа.
Преходът към нов модел със сигурност ще срещне предизвикателства, но експертите са единодушни, че е необходим, за да може България да постигне целите си за енергийна ефективност и устойчиво развитие.