Понижените прогнози за растеж на германската икономика са „ужасна новина“ за България, тъй като това ще доведе до свиване на износа, предупреждава Пламен Димитров, управител на „Кофас България“. В интервю за Bloomberg TV Bulgaria експертът подчерта, че германските компании ще търсят по-евтини и гъвкави доставчици, което ще намали обема на покупките им от български предприятия.

Димитров посочи, че германската икономика, особено химическата промишленост, е в „цайтнот“ и е изправена пред сериозни предизвикателства. Това ще окаже директно негативно въздействие върху българските износители, които традиционно разчитат на пазара в Германия.

„Българските компании трябва да се подготвят за по-труден период. Намаляването на поръчките от Германия ще се отрази на производствените мощности и ще доведе до риск от съкращения и фалити“, коментира Димитров.

Освен слабостта на германската икономика, България е изправена и пред други външни рискове. Конфликтът в Близкия изток оказва натиск върху европейската икономика и води до рекордно ниво на фалити през първото тримесечие на 2026 г. Според експерта, броят на фалитите в Централна, Източна и Западна Европа вече е нараснал с близо 3%.

Поскъпването на петрола също е сериозен проблем, тъй като транспортните разходи са пряко свързани с неговата цена. „По-високите транспортни разходи водят до поскъпване на всички стоки, без заплатите да растат със същия темп. Това създава инфлационен натиск и намалява покупателната способност на домакинствата“, обясни Димитров.

Земеделието също е в тежко положение. Допълнителното поскъпване на торовете влошава перспективите за сектора, който и без това е изправен пред сериозни предизвикателства. „Земеделието е в по-лошо положение от обичайното. Правителството трябва да насочи вниманието си към проблемите на земеделците и да потърси решения за тяхната подкрепа“, призова експертът.

По отношение на паричната политика, Димитров очаква Европейската централна банка да не прави резки промени, но допуска корекция към средата на годината в зависимост от развитието на събитията в Близкия изток. „Всяко ескалиране на напрежението може да доведе до нова вълна на инфлация и да наложи промяна в политиката на ЕЦБ“, заяви той.

Приемането на еврото в България от началото на 2026 г. добавя допълнителна несигурност към икономическата ситуация. Макар преходът да е преминал сравнително гладко, външните шокове могат да окажат негативно въздействие върху конкурентоспособността на българските компании, особено ако не успеят да се адаптират към новите условия.