Въвеждането на еврото в България на 1 януари 2026 г. не доведе до сериозен инфлационен шок, каквито бяха предварителните страхове. Това е основният извод от анализ на Европейската централна банка (ЕЦБ), публикуван през февруари 2026 г., в който се посочва, че ефектът върху инфлацията е бил „ограничен и еднократен“, възлизащ на едва 0.3–0.4 процентни пункта.
Данните показват, че годишната инфлация в България е спаднала от 3.5% през декември 2025 г. на 2.3% през януари 2026 г., а през февруари 2026 г. е достигнала 2.1%. Месечната инфлация през януари е била 0.6%. В същото време, ЕЦБ отчита, че част от увеличенията на цените са се случили още преди самото въвеждане на еврото, вероятно заради очакванията на бизнеса и потребителите за поскъпване.
Основният инфлационен натиск след преминаването към еврото е отчетен в сектора на услугите. Въпреки това, анализът на ЕЦБ подчертава, че външни фактори като напрежението в Близкия изток и цените на енергията остават основният риск за инфлацията през 2026 г.
Паралелно с ограниченото инфлационно въздействие, се наблюдава и нарастване на обществената подкрепа за единната европейска валута. През февруари 2026 г. делът на българите, които подкрепят приемането на еврото, достига 54%, което е значителен ръст спрямо периода преди въвеждането му.
Тези данни показват, че притесненията от рязко поскъпване след въвеждането на еврото не са се оправдали. Напротив – инфлацията в България продължава да се забавя, което е положителен сигнал както за бизнеса, така и за потребителите в страната.