Докато световните цени на петрола се сринаха с около 16%, цените на горивата у нас остават непоклатимо високи. Това парадоксално разминаване поражда все повече въпроси за пазара на горива в България и за това кой всъщност диктува цените на бензиностанциите.

Спадът на петрола се дължи на намаляване на напрежението в Близкия изток и възстановяване на корабоплаването през стратегическия Ормузки пролив. Обикновено подобни събития водят до почти мигновена реакция на цените на горивата в световен мащаб. В България обаче, картината е коренно различна.

Дизелът продължава да се предлага за около 4 евро за литър, а бензинът не изостава значително. Няма никакви признаци за намаление, въпреки че суровината, от която се произвежда, е поевтиняла осезаемо. Това предизвиква усещането, че пазарът у нас функционира по особени правила – по-скоро като асансьор с повреден бутон за слизане, отколкото като свободен пазар, който реагира адекватно на външни фактори.

Мнозина експерти и потребители описват българския пазар със структура, наподобяваща „комунален капитализъм“. В този модел цените са странно единни, въпреки наличието на множество конкуренти. Разликите между отделните бензиностанции са минимални, което поражда съмнения за скрити договорки или пазарна координация.

Това не е първият път, когато се наблюдава подобно разминаване. В миналото също е имало случаи, в които спадът на цените на петрола не е бил отразен адекватно на българските бензиностанции. Въпросът е защо този модел продължава да се възпроизвежда и дали институциите, които би трябвало да следят за конкуренцията и прозрачността на пазара, си вършат работата.

Липсата на реакция на цените на горивата в България не е просто икономически феномен, а социален и политически проблем. Високите цени на горивата оказват пряко влияние върху разходите на бизнеса, върху транспорта и върху стандарта на живот на гражданите. В условията на инфлация и икономическа несигурност, всяко допълнително натоварване върху потребителите е сериозен проблем.

В заключение, парадоксът със спада на петрола и високите цени на горивата в България поставя под въпрос ефективността на пазарните механизми у нас. Дали реалността наистина следва пазара, или пазарът се нагажда към една изкуствено създадена реалност – това е въпросът, който остава без отговор.