В България отново се разгаря спорът около ставката на ДДС за ресторантьорския бранш. След като временната мярка за намалено ДДС от 20% на 9%, въведена по време на пандемията от COVID-19, изтече в края на 2024 г., браншът, воден от Българската асоциация на заведенията (БАЗ), настоява за нейното възстановяване. Аргументът им е, че разходите за заведенията са нараснали драстично през последните години, докато критиците посочват, че ръстът на цените в ресторантите значително надвишава общата инфлация в страната.
Защо ресторантьорите искат връщане на 9% ДДС
Според председателя на БАЗ Ричард Алибегов, налагането на 20% ДДС върху оборота на заведенията ще доведе до затваряне на обекти и спад в качеството на услугата. Той твърди, че от 2018 г. заплатите в сектора са се удвоили, наемите – също двойно, а цените на суровините са скочили 3 до 4 пъти. „Празната чиния“, тоест фиксираните разходи за една порция, вече струва между €4,50 и €10, което прави почти невъзможно за заведенията да поддържат сегашните си цени при 20% ДДС, обяснява Алибегов.
Икономистите оспорват аргументите
Икономистът от Института за пазарна икономика (ИПИ) Адриан Николов обаче не намира основания за 110-процентно увеличение на цените в ресторантите при обща инфлация от 43% за периода 2015 – 2025 г. Той смята, че искането за 9% ДДС в момента е трудно защитимо, особено на фона на нарастващия държавен дълг и бюджетен дефицит. Според него почти целият инфлационен натиск върху цените в тази сфера е настъпил в периода 2020 – 2025 г.
Николов допуска, че част от повишението на цените може да се дължи и на процеса на изсветляване на заетостта в сектора след 2021 г., когато започна по-активното въвеждане на електронни касови апарати и по-строгият контрол върху трудовите договори.
Контекстът на мярката и значението на ДДС
Временната 9-процентна ставка на ДДС за ресторанти, фитнеси и кетъринг беше въведена през юли 2020 г. като антикризисна мярка за подпомагане на секторите, най-силно засегнати от пандемията. Мярката изтече в края на 2024 г., след което ставката се върна на стандартните 20%. В момента постъпленията от ДДС формират близо 50% от всички данъчни приходи в България – един от най-високите дялове в Европейския съюз, където средният процент за 2024 г. е около 20%.
Сивата икономика в ресторантьорския сектор традиционно е висока, като оценките варират между 20% и 30%. Най-достоверните изследвания я поставят около 21-22%, което означава, че значителна част от оборота не се облага с ДДС.
Политическият контекст
Настояването на ресторантьорите за връщане на 9% ДДС идва в момент, когато България се опитва да стабилизира публичните си финанси. Липсата на приет държавен бюджет за 2025 г. и нарастващият дефицит правят подобна мярка политически чувствителна. В същото време, секторът твърди, че без облекчение ще бъде принуден да повиши цените още повече или да съкрати персонал.
В крайна сметка, решението за евентуално връщане на намалената ставка на ДДС за ресторантьорския сектор ще зависи от баланса между икономическите аргументи и политическата воля. Засега дебатът продължава, а крайните резултати ще се отразят както върху бизнеса, така и върху крайните потребители.