България отчита най-големия си бюджетен дефицит от близо 20 години, достигайки 1,5 млрд. евро към края на март 2026 г. Въпреки икономическия растеж от над 3% през последните 16 месеца, ръстът на социалните разходи, пенсиите и възнагражденията в държавната администрация оказват значителен натиск върху публичните финанси.

Това сочи анализът на икономиста Васил Караиванов, публикуван в Bgonair. По думите му, увеличението на пенсиите с 8,6% и на заплатите в администрацията с 5% са сред основните фактори за рекордно високия дефицит.

Караиванов обръща внимание и на капиталовата програма, финансирана от Плана за възстановяване и устойчивост, която е на стойност около 900 млн. евро и също допринася за отрицателния баланс. „Въпреки че тези средства са важна инвестиция в бъдещето, те оказват краткосрочен натиск върху бюджета,“ коментира той.

За да покрие част от дефицита, държавата е изтеглила нов дълг от над 1 млрд. евро, като част от него – 600 млн. евро до февруари – е използвана за погасяване на стар дълг от 900 млн. евро. Според Караиванов, общите разходи за лихви по дълга за последните две години възлизат на около 1 млрд. евро.

Икономистът прогнозира, че евентуални лихвени скокове могат да бъдат предизвикани от засилване на инфлацията, особено в контекста на геополитическата нестабилност в Близкия изток. Въпреки това, той подчертава, че икономиката на страната продължава да расте, като очаква БВП за 2026 г. да достигне около 125 млрд. евро.

В анализа си Караиванов обръща внимание и на търговските практики в България. Той посочва, че маржовете на големите вериги у нас са значително по-високи – в диапазона 28-40% – в сравнение с тези в Западна Европа, където те са около 20%. „Това показва, че има потенциал за по-голяма конкуренция и оптимизация на цените,“ допълва икономистът.

В заключение, въпреки положителните икономически тенденции, високият бюджетен дефицит и нарастващият дълг остават сериозно предизвикателство за българската икономика. Управлението на публичните финанси и контролът върху разходите ще бъдат ключови фактори за бъдещото развитие на страната.