България се насочва към неблагоприятния сценарий за инфлацията, движен основно от ценовия шок на петрола вследствие на конфликта в Близкия изток. Това предупреди Илия Лингорски, член на Управителния съвет на Българската народна банка (БНБ), в изявление пред NOVA.
Лингорски посочи, че данните за февруари и март показват инфлация малко над 2%, което е под средното ниво за еврозоната от 2,5%. Въпреки това, БНБ работи с три сценария за развитие на инфлацията – базов, неблагоприятен и силно неблагоприятен, като при неблагоприятния вариант средногодишната инфлация се очаква да достигне 4,4% през 2026 г., 4,6% през 2027 г. и 3,8% през 2028 г.
Членът на УС на БНБ подчерта, че България е въвела еврото в дезинфлационна среда, но геополитическата обстановка и свързаното с нея поскъпване на петрола създават сериозни рискове за макроикономическата стабилност. По думите му, именно ценовият шок от петрола е основният двигател на инфлацията в момента.
Лингорски сравни и настоящите социални помощи с тези от 2022 г., като подчерта, че тогава те са били по-скоро „хеликоптерни пари“, докато сега са по-целенасочени и съобразени с фискалната дисциплина, която правителството успява да поддържа. Той оцени положително усилията на кабинета в тази посока, тъй като стабилната фискална политика е от ключово значение за изпълнение на целите за пълноправно членство в еврозоната.
В заключение Лингорски заяви, че макар инфлацията да остава под контрол в краткосрочен план, рисковете за бъдещето са съществени и изискват внимателно наблюдение и адекватни мерки от страна на институциите.