Покачването на данъчната тежест и несигурната политическа обстановка в редица европейски държави подтикват все повече свръхбогати хора да търсят нови дестинации за инвестиции и пребиваване. България, която разполага с благоприятни данъчни условия, членство в ЕС и географско предимство, би могла да се превърне в атрактивна точка от новата карта на глобалното богатство. Въпреки това страната остава извън основните избори на международните инвеститори в луксозни имоти, показват данни на пазарни анализатори и участници в сектора.
Весела Илиева, управляващ партньор на Unique Estates | Christie’s International Real Estates, коментира, че богатите чужденци все още не избират България „съзнателно“. „Богатите хора все още не спират в България, но българи, живеещи в чужбина, се връщат и купуват имоти. Липсва ни обаче привличането на чужденци, които да направят по-големи инвестиции“, посочва тя. Според нея основната причина е липсата на разговор за въвеждане на инвестиционна виза, която би могла да стимулира интереса към българския пазар.
Данните показват, че през 2026 г. се очаква рекордна миграция на около 165 000 милионери в глобален мащаб. Глобалният пазар на луксозни имоти навлиза в нов етап, в който купувачите стават все по-стратегически в избора си на локации. За разлика от България, държави като Гърция и Кипър вече активно използват програмите за пребиваване срещу инвестиции, за да привлекат капитал. Във Франция, от своя страна, данъкът при наследяване на имот може да достигне до 45% от стойността му, което допълнително стимулира търсенето на по-благоприятни данъчни режими.
В началото на 2026 г. беше реализирана покупка на имот за 7 млн. евро край София от български купувачи. Това е най-скъпата сделка с имот в страната за годината, но тя показва, че чуждият капитал почти отсъства от пазара на луксозни имоти у нас. Над половината от сделките се сключват без преговори по цената, което също е индикатор за липсата на силно конкурентна среда и натиск върху цените от страна на чуждестранни купувачи.
България няма данък богатство и данък наследство, което я прави особено привлекателна за дългосрочно съхранение на капитал. Очаква се в следващите години да бъдат прехвърлени между поколенията около 124 трилиона долара, като значителна част от тези средства търсят сигурни и изгодни локации. Въпреки тези предимства, България не успява да се позиционира като предпочитана дестинация за този тип инвестиции.
За сравнение, цената на апартамент в Монако може да достигне 65 млн. евро (около 150 000 евро на квадратен метър), докато в България най-скъпите имоти се търгуват за няколко милиона евро. Това показва, че макар цените у нас да са значително по-ниски, липсата на стратегическа визия и инструменти за привличане на международен капитал оставя страната извън играта за привличане на глобалното богатство.
Според експерти, за да промени тази тенденция, България трябва да обмисли въвеждането на програми за инвестиционни визи, подобни на тези в Гърция, Кипър, Португалия и Унгария. Това би могло да привлече не само инвестиции в луксозни имоти, но и да стимулира икономическия растеж и да позиционира страната като конкурентна дестинация за свръхбогатите в Европа и света.