България се изправя пред мащабно инвестиционно предизвикателство за обновяване на сградния си фонд, като за постигането на целите за енергийна ефективност до 2035 г. ще са необходими над 19 млрд. евро. Това стана ясно по време на първата широка експертна дискусия за бъдещия Национален план за сградно обновяване, проведена в рамките на конференция в „Гранд Хотел София“.

Според участниците в дискусията, реализацията на плана ще изисква не само нов тип финансови инструменти, но и дългосрочен подход. Заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Дора Янкова подчерта, че Фондът за декарбонизация ще бъде ключов инструмент за финансиране, като първият приоритет ще бъде обновяването на еднофамилните жилищни сгради.

Изпълнителният директор на Център за енергийна ефективност „ЕнЕфект“ Драгомир Цанев акцентира върху огромния неизползван потенциал в жилищния сектор и интереса на гражданите към енергийно обновяване. Той допълни, че целите изискват нови финансови инструменти и дългосрочен подход.

Председателят на Управителния съвет на Националния фонд за декарбонизация Димитър Ганев представи визията за комбинирани финансови инструменти, които фондът ще предложи. Те ще включват грантове, гаранции, кредити и техническа помощ, като основният фокус ще бъде върху домакинствата, публичните сгради и бизнеса.

На експертната среща беше очертан и времевият хоризонт за изпълнение на ключови цели. Очаква се до края на 2025 г. Националният декарбонизационен фонд да започне работа, а през 2025-2026 г. да стартират първите програми за обновяване на еднофамилните жилищни сгради. До 2033 г. трябва да бъдат обновени най-неефективните 26% от нежилищния сграден фонд (сгради с енергиен клас D или по-нисък), а до 2035 г. целта е да бъде постигнато намаление на потреблението на крайна енергия в жилищния сектор с 20-22%. За да се реализират тези амбиции, ще трябва да бъдат обновени над 79 млн. кв. м. жилищна площ.

Участниците в дискусията се обединиха около мнението, че сградното обновяване не може да се случи само с публични грантове. Необходими са устойчиви финансови механизми, които да съчетават публичен ресурс с частно финансиране и да превърнат обновяването в инструмент за икономически растеж и намаляване на разходите на домакинствата. Предстоят широки консултации с финансовия сектор и заинтересованите страни за изграждане на такъв модел.