България се нарежда на четвърто място в Европейския съюз по ръст на цените на жилищата за периода 2015-2025 г., показват данни на Евростат. За десет години цените на имотите у нас са нараснали със 157%, което е повече от два пъти над средния ръст за целия ЕС, възлизащ на 64,9%.
Само Унгария, Португалия и Литва изпреварват България по темпове на поскъпване. В Унгария цените са скочили с 290%, в Португалия – с 180%, а в Литва – със 168%. На обратния полюс е Финландия, където цените на жилищата са намалели с 3% за същия период.
На фона на бумa на цените на имотите, наемите в ЕС отбелязват значително по-сдържан ръст от 21,8% за периода 2015-2025 г. В 25 държави членки поскъпването на жилищата изпреварва ръста на наемите, което показва, че инвестицията в недвижим имот е била по-доходоносна от отдаването му под наем.
За последното тримесечие на 2025 г. Евростат отчита, че цените на жилищата в ЕС са се увеличили с 5,5% на годишна база, докато наемите са нараснали с 3,2%. Това показва, че тенденцията на нарастване на цените на жилищата продължава, макар и с по-умерени темпове в сравнение с предходните години.
Ръстът на цените на жилищата в България е резултат от съвкупност от фактори, сред които ниските лихвени проценти, повишеното търсене от страна на местни и чуждестранни купувачи, както и ограничената наличност на качествени имоти в големите градове. Ускореното развитие на икономиката и нарастването на доходите също допринасят за този процес.
Бумът на цените на жилищата в България поставя редица предизвикателства пред предприемачите и собствениците на малък и среден бизнес, особено в сектори като строителството и недвижимите имоти. От една страна, високите цени на имотите могат да привлекат повече инвестиции и да стимулират икономическия растеж. От друга страна, те създават трудности за младите семейства и стартиращите фирми, които търсят жилище или офис пространство.
Предвид динамиката на пазара, експертите очакват ръстът на цените на жилищата в България да продължи, макар и с по-умерени темпове. Това ще зависи от развитието на макроикономическата среда, лихвената политика на Европейската централна банка и нивото на доходите на населението.