Асен Василев: Четирите стълба за икономическия скок на България в условия на кризи

Лидерът на „Продължаваме Промяната“ Асен Василев очерта визия за ускорено икономическо развитие на България, базирано на четири ключови стълба – образование, капитал, иновации и институции. В публичната си лекция в НДК, бившият финансов министър представи задълбочен анализ на факторите, които са възпрепятствали икономическия растеж на страната през последните години и предложи конкретни мерки за преодоляване на тези предизвикателства.

Исторически контекст и пропуснати възможности

Василев започна изложението си с поглед назад във времето, като припомни, че през 2006 г. България и Румъния са били на сходно икономическо равнище, като и двете държави са достигали 39% от средноевропейските доходи. Разликата идва с отказа на правителството на Бойко Борисов да приложи европейската директива за държавна помощ през 2007 г., докато Румъния го е направила. „Това решение блокира инвестиции за милиарди евро и позволи на Румъния да изпревари България по икономическо развитие още през 2011 г.“, заяви Василев.

По думите му, едва през 2023 г., при правителството на „Продължаваме Промяната“, България започва да прилага директивата, но след това тя е спряна от следващите кабинети на Главчев и Желязков. „Това е огромна загуба за икономиката ни – пропусната възможност за привличане на инвестиции и създаване на работни места“, подчерта той.

Образование – основата на растежа

Василев обърна специално внимание на образованието, като отбеляза, че въпреки че 85% от българите на възраст между 25 и 64 години имат средно или висше образование (над средното за ЕС от 80%), резултатите от международните PISA тестове през 2022 г. показват тревожно ниско качество на образованието. „Имаме образована нация, но без нужните умения за модерната икономика. Това е парадокс, който трябва да преодолеем чрез реформа в образованието, насочена към практическо знание и дигитални умения“, коментира той.

Капитал и иновации – двигатели на растежа

Следващият акцент в изложението беше върху капиталовите инвестиции. Данните показват, че капиталът на работник в България е едва 14 000 долара, докато в Европа той възлиза на около 20 000 долара. Василев подчерта важността на държавната помощ за привличане на инвестиции, като даде за пример капиталовата програма за пътища, която по време на неговото управление (2021–2023 г.) е възлизала на 2 милиарда евро. „Тази програма е реализирана чрез прозрачно разписване на разходите проект по проект, което гарантира ефективност и контрол“, уточни той.

Що се отнася до иновациите, Василев посочи, че държавата трябва да стимулира предприемачеството чрез дерегулация и създаване на благоприятна бизнес среда. „България има потенциал да се превърне в регионален лидер в сферата на високите технологии, но за целта са нужни целенасочени инвестиции и подкрепа за стартъпите“, заяви той.

Институции – гарант за устойчивост

Василев завърши лекцията си с акцент върху необходимостта от стабилни и прозрачни институции. Той критикува липсата на яснота в бюджета за отбрана за 2025 г., където разходите за персонал са заложени като една обща сума от 1,2 милиарда евро, без разбивка за броя на служителите и техните заплати. „Това е пример за непрозрачност, която подкопава доверието в институциите и води до неефективно разходване на публични средства“, подчерта той.

В заключение, Асен Василев заяви, че България има реален шанс да достигне две трети от средноевропейските доходи до 2025 г., ако се следват принципите на прозрачност, ефективност и стратегическо планиране в икономическата политика.