Експертът икономист доц. Щерьо Ножаров коментира пред SafeNews.bg икономическите последици от краткото примирие в Иран и предупреждава, че България е особено уязвима на фона на глобалните сътресения. Според него въпреки че примирието ще има минимален негативен ефект върху световната икономика, страната ни е изложена на сериозни рискове заради високата си зависимост от внос на храни и структурни деформации във фискалната политика.

Напомняме, че миналата година през юли Иран беше разтърсен от дванайсетдневен военен конфликт, който доведе до блокада на Ормузкия проток – ключов маршрут за световната търговия с петрол. Възобновяването на този конфликт създаде предпоставки за нов икономически шок, но обявеното примирие и временното отваряне на пролива за около две седмици донесоха известна „глътка въздух“ за глобалните пазари.

Минимален ефект върху световната икономика

Доц. Ножаров е категоричен, че примирието ще има ограничен ефект върху световната икономика. Той очаква растежът да се понижи с едва 0.3–0.5%, а цената на петрола да остане около 90 долара за барел. Очакваният ръст на инфлацията, предизвикан от конфликта, е в рамките на около 0.3% годишно. Въпреки тези относително умерени прогнози, експертът подчертава, че всяко възобновяване на конфликта може да промени драстично ситуацията.

България – особено уязвима

За разлика от глобалните прогнози, България е в значително по-рискова позиция. Страната ни е силно зависима от внос на храни – около 50%, докато средно за Европа тази зависимост е между 15% и 20%. Това прави българския пазар изключително чувствителен към всякакви сътресения в международната търговия и цените на суровините.

Доц. Ножаров обръща внимание и на структурните деформации във фискалната политика от 2020 г., които според него са основният проблем за икономиката на България. „Неприетият бюджет не е коренът на злото. Проблемът е в деформациите, които се натрупаха през последните години“, коментира икономистът. Той подчертава, че липсата на ясна и последователна комуникация от страна на правителството с бизнеса и населението допълнително застрашава доверието и инфлационните очаквания.

Неравенство и социални рискове

Друг показател, който тревожи доц. Ножаров, е високото ниво на неравенство в България. Коефициентът на Джини у нас е 0.38, докато средният за Европа е 0.29. Това означава, че социалните рискове в страната са значително по-високи и всяка икономическа криза може да засегне непропорционално най-уязвимите групи от населението.

Препоръки за Бюджет 2026

В своя анализ доц. Ножаров отправя и препоръки за Бюджет 2026. Той настоява за по-голяма предвидимост и стабилност във фискалната политика, както и за мерки за стимулиране на местното производство, особено в хранителния сектор. Според него е необходимо и по-активно взаимодействие между държавата и бизнеса за изграждане на доверие и гарантиране на икономическа устойчивост.

В заключение, въпреки че краткосрочният ефект от примирието в Иран върху световната икономика изглежда ограничен, България остава уязвима поради структурни проблеми и висока зависимост от внос. Ефективното управление на публичните финанси и ясна комуникация с бизнеса и гражданите са ключови за смекчаване на негативните последици от глобалните кризи.