Въвеждането на еврото в България на 1 януари 2026 г. доведе до ограничен и предимно еднократен инфлационен ефект, оценяван от експерти на Европейската централна банка (ЕЦБ) на около 0.3-0.4 процентни пункта. Повишението на цените се концентрира основно в сектора на услугите, като част от тях вече бяха отчетени преди самия преход. Паралелно с това, възприеманата инфлация намаля, а обществената подкрепа за еврото нарасна до 54% през февруари 2026 г.
Според старши икономиста от „Отворено общество“ Георги Ангелов, през януари са отчетени скокове в цените на услуги като ресторантьорство, хотелиерство, ветеринарни услуги, извънболнична помощ, образователни услуги и ремонтни дейности. Той подчерта, че рекордно ниската безработица и рекордният обем на новите кредити за домакинствата, достигащ 1.1 милиарда евро през февруари 2026 г., са сред основните вътрешни фактори за общата инфлация.
Данните на НСИ показват, че годишната инфлация, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), се забавя последователно – от 3.5% през декември 2025 г. до 2.3% през януари и 2.1% през февруари 2026 г. Месечната инфлация за януари отчетено леко повишение от 0.6%, обусловено основно от цените на храните и услугите.
Интересното е, че въпреки прехода към еврото, нито възприеманата инфлация, нито инфлационните очаквания на домакинствата бяха съществено повлияни от смяната на валутата. Това показва, че ефектът върху ценовите нагласи е бил по-скоро ограничен.
Все пак ЕЦБ предупреждава, че външни фактори, като продължаващия конфликт в Близкия изток през 2026 г., могат да окажат значително влияние върху инфлацията и да затруднят изолирането на ефекта от прехода към еврото. Опитът на Хърватия, която въведе еврото през 2023 г., показва, че инфлационният пик след прехода е краткотраен и обикновено се нормализира в рамките на няколко месеца.
Въпреки първоначалните опасения, анализаторите отчитат положителна динамика в обществените нагласи – подкрепата за еврото нарасна от над 50% през януари до 54% през февруари 2026 г. Това показва, че българите постепенно свикват с новата валута и възприемат положителните ѝ страни, като по-лесни трансакции в рамките на еврозоната, прозрачност на цените и елиминиране на валутния риск.
В заключение, първите данни показват, че въвеждането на еврото в България е преминало сравнително гладко, с минимален инфлационен шок и нарастваща обществена подкрепа. Въпреки това, остава необходимо следене на външните фактори и тяхното влияние върху ценовата стабилност в страната.