Анализ: Бюджетният дефицит на България и външните рискове за икономиката

Бюджетният дефицит на България възлиза на 1,5 млрд. €, а държавата вече е поела над 1 млрд. € нов дълг през 2026 г., основно за покриване на стари задължения, коментира в студиото на Bulgaria ON AIR икономистът Васил Караиванов. Въпреки политическата нестабилност, икономиката продължава да расте с над 3% през последните 16 месеца, но външни фактори като конфликтите в Близкия изток, повишеният петролен пазар и напрежението в транспорта оказват натиск върху инфлацията.

Ръст на дълга и бюджетен дефицит

Според Караиванов, към февруари 2026 г. държавата е взела около 600 млн. € нов дълг, като едновременно с това е погасила задължения за 900 млн. €. „Не бива да се забравя, че разходите за лихви по държавния дълг възлизат на около 1 млрд. € годишно“, подчерта той, като предупреди, че при засилване на инфлацията е възможно да се наблюдава и ръст на лихвените проценти.

Икономика и инфлация

Икономистът отбеляза, че въпреки предизвикателствата, българската икономика продължава да се развива. „Икономиката расте с над 3% вече 16 месеца, което е добър показател. Това се случва дори при служебни правителства, така че можем да кажем, че икономиката расте въпреки политическата несигурност, а не защото на нея“, коментира шеговито Караиванов.

Основен фактор за високата инфлация, по думите му, е ценовият шок, свързан с кризите в Близкия изток, както и повишаването на цените на петрола и в транспорта. Министерството на финансите прогнозира средногодишна инфлация от 4,3% за 2026 г., като очакваният ръст на БВП е 2,6%. Очакваният размер на БВП за 2026 г. е около 125 млрд. €.

Социални разходи и капиталови програми

Правителството вече е предприело мерки за увеличаване на доходите на гражданите. Пенсиите са увеличени с 8,6%, а възнагражденията в държавната администрация – с 5%. Значителна част от капиталовата програма се финансира чрез Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), като до момента са усвоени около 900 млн. €.

„Държавата трябва да балансира между социалните разходи и необходимостта от поддържане на фискална стабилност. Външните рискове, особено свързани с геополитическата обстановка, остават сериозен фактор, който може да повлияе на икономическото развитие“, заключи Караиванов.