Нов български университет (НБУ) отказа да извърши проверка за плагиатство в докторска дисертация на преподавател Николай Красимиров Пачев, подадена от международния експерт по устойчива мода Лора Николаева. Случаят, който поставя под въпрос академичните стандарти в страната, има и сериозно бизнес измерение, свързано с търговски спорове и репутационни щети за България като надежден партньор за международния бизнес, особено в текстилния сектор.
Лора Николаева, собственик на британското дружество и марката Lora Gene, както и ментор в University of Oxford, е подала сигнал до НБУ на 11 февруари 2026 г. с доказателства, че над 50% от дисертацията на Пачев е възпроизведена от нейни авторски текстове без надлежно цитиране. Освен това, тя е завела и съдебно дело срещу Пачев заради нарушение на авторските права.
По информация на BIG5.BG, НБУ първоначално е уведомил Николаева, че ще задейства вътрешните си процедури. На 2 април 2026 г. обаче ректорът проф. Пламен Дойнов официално е отговорил, че университетът няма да извърши проверка на този етап, позовавайки се на чл. 61, ал. 3 от Закона за съдебната власт, тъй като вече е заведено съдебно производство между страните.
Сигнали за случая са подадени и до Министерството на образованието и науката, както и до Националния център за информация и документация (НАЦИД). Лора Николаева е заявила, че възнамерява да представи случая пред международни медии в контекста на дебата за устойчивост и доверие в глобалните вериги на доставки.
Историята на случая датира от 2023 г., когато Николай Пачев се обръща към Лора Николаева с молба за експертна помощ. Николаева му предоставя авторски текст по темата за устойчивата мода. Впоследствие, Пачев я наема като консултант по проекти за Lora Gene в периода 2022-2024 г. и препоръчва свой студент като производствен партньор на компанията. Това партньорство обаче се оказва неуспешно и води до сериозни търговски спорове и финансови вреди за британската фирма.
Отказът на НБУ да провери сигнала за плагиатство повдига редица въпроси относно академичната етика и контрола върху качеството на висшето образование в България. В контекста на новите европейски регулации като Директивата за корпоративна устойчивост (CSDDD) и Регламента за европейско пространство за стандарти (ESPR), подобни случаи могат да имат негативни последици за имиджа на страната като надежден партньор за чуждестранни инвеститори. За компаниите, които търсят устойчиви и етични практики във веригите си на доставки, репутацията на академичните институции и бизнес средата е от ключово значение.
Случаят с Николай Пачев и Лора Николаева е показателен за необходимостта от по-строг контрол върху академичните стандарти и по-голяма прозрачност в процедурите за проверка на плагиатство. За България е важно да демонстрира ангажираност към високите академични и етични норми, за да запази доверието на международните партньори и да привлече нови инвестиции.