Телефонните консултации с личния лекар в България попадат под сериозен риск, след като новата наредба за телемедицина на практика поставя почти непреодолими административни бариери пред тяхното осъществяване. Общопрактикуващите лекари са изправени пред парадоксална ситуация, в която от една страна са задължени по закон да предлагат дистанционни консултации, а от друга – новите правила ги правят почти невъзможни за изпълнение.
Наредбата, приета през март 2025 г., въвежда изисквания за писмено съгласие от страна на пациента, предварителна заявка и сложна процедура за идентификация. Според д-р Николай Христов, председател на Сдружението на общопрактикуващите лекари във Варна, който обслужва близо 2500 пациенти, тези административни изисквания са напълно неприложими в мащаб.
„Ако пациентът трябва да подписва писмено съгласие за всяка телефонна консултация, това е абсурдно. При близо 2500 пациенти това би означавало хиляди документи, които трябва да се обработват ежедневно. Когато човек не се чувства добре, той иска бърза помощ, а не да попълва формуляри“, коментира д-р Христов.
Освен това, в наредбата не е предвидено финансиране за апаратурата, необходима за телемедицина, нито за заплащането на труда на лекарите. Това допълнително усложнява ситуацията и поставя под въпрос как ще се осъществяват дистанционните консултации на практика.
Проблемът се задълбочава от факта, че наредбата влиза в пряк конфликт с друга, която задължава личните лекари да предоставят дистанционни консултации. Така лекарите се оказват в ситуация, в която рискуват да нарушат закона, независимо дали изпълняват или не изискванията на новата наредба.
„На практика сме поставени в невъзможна ситуация. От една страна имаме задължение да предоставяме дистанционни консултации, а от друга – наредба, която прави това почти невъзможно. Липсва каквато и да е яснота относно финансирането и заплащането на тези услуги“, допълва д-р Христов.
Ситуацията повдига въпроси относно достъпа на пациентите до качествени здравни грижи. Телемедицината се разглежда като важен инструмент за подобряване на достъпа до здравни услуги, особено за хора в отдалечени райони или с ограничена мобилност. Новата наредба обаче на практика може да спре развитието на този сектор в България.
Липсата на яснота и административната тежест се очаква да доведат до отказ на много лекари да предлагат дистанционни консултации. Това ще постави пациентите в затруднено положение и ще забави процеса на дигитализация на здравеопазването в страната.