В България влязоха в сила първите нормативни правила за телемедицина, регламентиращи дистанционните консултации с лични лекари. Въпреки очакванията за улеснение на достъпа до медицинска помощ, общопрактикуващите лекари вече сигнализират за сериозни проблеми, свързани с тромавата административна процедура, липсата на ясно финансиране и противоречията с действащи наредби.
Един от най-гласовитите критици на новите правила е д-р Николай Христов – председател на Сдружението на общопрактикуващите лекари във Варна, който има под грижите си около 2500 пациенти. По думите му, изискването пациентите да подписват документ за дистанционни консултации е напълно излишно и объркващо. „Това е абсурдно. В България е единствената страна, в която пациент може да се обажда на личния си лекар по телефона. С тези правила се връщаме назад във времето“, коментира д-р Христов.
Друг съществен проблем е липсата на яснота относно заплащането за извършените телемедицински дейности. Наредбата не предвижда финансиране за дистанционните консултации, нито компенсация за инвестициите, които лекарите трябва да направят в специализирано оборудване. „Никой не е помислил как да се компенсират разходите за техника и време. Това поставя личните лекари в невъзможна ситуация“, допълва д-р Христов.
Според него наредбата за телемедицина влиза в пряко противоречие с Наредба №40 за основния пакет дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, която задължава личните лекари да предоставят дистанционни консултации на определени групи пациенти. „Получава се парадокс – държавата от една страна ни задължава да правим телемедицина, а от друга – приема наредба, която на практика прави това невъзможно“, обяснява д-р Христов.
Тези противоречия и неясноти поставят общопрактикуващите лекари в постоянно нарушение на нормативната уредба. Липсата на ясни правила и финансови механизми може сериозно да застраши развитието на телемедицината в България и да ограничи достъпа на пациентите до качествена и навременна медицинска помощ.