Нова наредба, която поставя строги ограничения върху дистанционните консултации с личните лекари в България, предизвика сериозни критики от страна на общопрактикуващите лекари. Според председателя на Сдружението на общопрактикуващите лекари във Варна д-р Николай Христов, правилата са тромави, изискват значителни инвестиции в техника и не уреждат въпроса със заплащането на този тип услуги.
Най-големият проблем, според д-р Христов, е изискването всеки пациент да подаде предварителна заявка и да подпише изрично писмено съгласие за дистанционна консултация, което трябва да се съхранява за евентуални проверки. При близо 2500 пациенти, каквото е неговото досие, това означава обработката на хиляди документи, което води до огромна административна тежест.
Освен това, наредбата ограничава възможността за телефонни консултации и комуникация чрез социални мрежи, което лекарите смятат за неоправдан регрес. Д-р Христов също така посочва, че не е уреден въпросът със заплащането на тези дейности, както и с компенсациите за инвестициите, които лекарите трябва да направят, за да отговарят на новите изисквания.
Друг сериозен проблем е противоречието между новата наредба и Наредбата за основния пакет дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, където дистанционните консултации вече са задължителни. Това създава неяснота и объркване както за лекарите, така и за пациентите.
Според правилата, телемедицина може да се прилага само ако лекарят прецени, че безопасността на пациента е равностойна на тази при присъствен преглед. Това означава, че не всички случаи ще могат да бъдат разглеждани дистанционно, а ще се налага пациентите да посещават кабинета си.
Въпреки критиките, наредбата цели да уеднакви и регулира практиките в областта на телемедицината, като въведе ясни правила за защита на личните данни и гарантира качеството на предоставяните услуги. Остават обаче въпросите дали тези правила няма да се окажат пречка за развитието на тази модерна форма на здравна грижа в България.