Научен пробив в борбата с вируса на Епщайн-Бар (EBV) дава надежда за милиони хора по света, включително и в България. Изследователи от Центъра за борба с рака „Фред Хътчинсън“ и Университета на Вашингтон са разработили нови антитела, които атакуват директно ключови протеини на вируса и показват потенциал за предотвратяване на инфекцията и свързаните с нея заболявания. Резултатите от изследването са публикувани в престижното списание Cell Reports Medicine.
EBV е един от най-разпространените вируси сред хората – около 95% от възрастното население в световен мащаб е заразено. След първичната инфекция вирусът остава в организма за цял живот в латентно състояние, което означава, че може да се „събуди“ и да предизвика различни заболявания, включително няколко вида рак, множествена склероза и посттрансплантационни лимфопролиферативни заболявания (PTLD).
„Вирусът на Епщайн-Бар е изключително коварен, защото може да се свързва с почти всички B-клетки в организма. Това прави откриването на антитела, които да го неутрализират, изключително трудно“, обяснява биохимикът Андрю Макгуайър от Университета на Вашингтон. „Разработените от нас антитела са важна крачка към блокирането на един от най-разпространените вируси в света.“
Екипът е успял да изолира общо 10 нови антитела – две, насочени срещу протеин gp350, и осем срещу протеин gp42 на повърхността на вируса. В експерименти с генетично модифицирани мишки, които произвеждат човешки антитела, едно от новите антитела е демонстрирало способността да предпазва животните от инфекция с EBV.
„Това е изключително вълнуващ резултат, който потвърждава, че сме идентифицирали важни антитела и сме валидирали иновативен подход за откриване на защитни антитела срещу други патогени“, коментира патобиологът Кристал Чан от Центъра за борба с рака „Фред Хътчинсън“. Според специалистите по инфекциозни болести, като Рейчъл Бендър Игнасио, новите антитела имат потенциала да намалят честотата на посттрансплантационни лимфопролиферативни заболявания, което би могло да ограничи нуждата от намаляване на имуносупресията при пациенти след трансплантация.
Освен потенциалното им приложение при трансплантирани пациенти, учените смятат, че антителата могат да бъдат използвани и за лечение на състояния като множествена склероза и някои видове рак, свързани с EBV. Засега обаче предстоят допълнителни изследвания за потвърждаване на ефективността и безопасността на новите антитела при хора.
Откритието е значимо и в контекста на българската здравна система, където всяка иновация, намаляваща риска от усложнения при трансплантации или позволяваща по-ефективно лечение на хронични заболявания, би имала пряко отражение върху качеството на живот на пациентите и върху разходите за здравеопазване.