Националният антираков план на България (2023-2027), одобрен от Европейската комисия като част от Плана за възстановяване и устойчивост, се оказа амбициозна стратегия, която според експерти остава предимно на хартия. Въпреки поставените цели за профилактика и ранна диагностика, страната продължава да е сред първенците в Европейския съюз по смъртност от онкологични заболявания, а тенденцията е възходяща, за разлика от повечето държави в общността.
Проф. Галина Куртева, ръководител на Клиниката по медицинска онкология в УМБАЛ „Св. Екатерина“, алармира, че България е на последно място в ЕС по смъртност от онкологични заболявания. Според нея, липсата на ранна диагностика и ефективен противораков план са основната причина за тази тревожна статистика. „Нямаме ранна диагностика и противораков план, а онкологичното дружество изпрати план, който беше игнориран“, коментира проф. Куртева.
Данните потвърждават думите ѝ – през 2011 г. смъртността от рак в България е била 229 на 100 000 души, а през 2019 г. е достигнала 242 на 100 000 души, което представлява постоянен ръст за последното десетилетие. За сравнение, средната заболеваемост в ЕС е 571 на 100 000 души, докато регистрираната заболеваемост в България през 2022 г. е едва 422 на 100 000 души. Това показва, че у нас не само се открива рак в по-късен стадий, но и че заболяването често остава недиагностицирано.
Един от най-сериозните проблеми е липсата на национални програми за скрининг и ранна диагностика. Проф. Куртева посочва, че страната е изгубила възможности за финансиране по четирите стълба на Европейската антиракова програма, именно поради забавянията в реализацията на плановете. „Загубихме европейските средства по 4-те стълба на ЕС антираковата програма“, категорична е тя.
Друг критичен аспект е биомаркерната диагностика, която е от ключово значение за прилагането на таргетна терапия. България е единствената страна в ЕС, в която тази диагностика не се заплаща напълно с обществени средства. Това поставя българските пациенти в неравностойно положение спрямо останалите европейски граждани и ограничава достъпа им до съвременни методи на лечение.
Особено тревожна е ситуацията с рака на белия дроб. Всяка година у нас се диагностицират близо 4000 нови случая на това заболяване, което е една от основните причини за високата смъртност. Липсата на скринингови програми и късното откриване на болестта водят до по-ниска преживяемост на пациентите.
Положителен пример идва от инициативи на неправителствения сектор. Фондация „Цоцоркови“, която провежда скрининг за колоректален карцином, отчита 14% положителни проби. Това показва, че ранната диагностика може да бъде изключително ефективна, ако се приложи системно и в национален мащаб.
В заключение, въпреки че България има приет Национален антираков план, неговата реализация се забавя и остава на ниво документи. Липсата на скринингови програми, неефективният раков регистър и ограничената достъпност на биомаркерната диагностика са сериозни пречки пред борбата с онкологичните заболявания. За да се постигне реална промяна и да се подобри преживяемостта на пациентите, е необходимо спешно да се предприемат конкретни действия и да се мобилизират наличните европейски средства.