България заема първо място в Европейския съюз по размер на доплащанията за здравеопазване, които гражданите правят от собствения си джоб. Данните, оповестени от Българското национално радио (БНР), поставят сериозни въпроси за ефективността на здравната система и финансовата тежест върху българските домакинства.
Според репортаж на БНР Новини от 7 януари 2025 г., близо 45% от общите разходи за здравеопазване в страната се поемат директно от пациентите. Това е значително над средното ниво за ЕС и е тревожен сигнал за устойчивостта на здравната система.
Високият дял на доплащанията се дължи на няколко фактора, сред които недостатъчно финансиране на публичния сектор, ниски заплати в здравеопазването и нерегламентирани плащания. Пациентите често са принудени да доплащат за лекарства, консумативи и услуги, които би трябвало да се покриват от здравната каса. Това създава сериозни финансови затруднения за уязвимите групи от населението, включително пенсионери, хора с хронични заболявания и семейства с ниски доходи.
Липсата на прозрачност и контрол върху разходите в здравеопазването допълнително утежнява ситуацията. Въпреки че здравното осигуряване е задължително, много услуги остават недостъпни или изискват значителни доплащания. Това подкопава принципа на солидарност, върху който се основава здравната система.
Въпреки че БНР не предоставя конкретни числови данни за размера на доплащанията в евро, тенденцията е ясна – България е на върха в ЕС по този показател. Това е сериозен проблем, който изисква спешни мерки за подобряване на финансирането, управлението и контрола в здравеопазването.
Експерти предупреждават, че ако не бъдат предприети действия за ограничаване на доплащанията, това може да доведе до още по-голямо неравенство в достъпа до здравни услуги. В дългосрочен план това ще се отрази негативно върху общественото здраве и икономическото развитие на страната.
Необходима е цялостна реформа в здравеопазването, която да включва по-добро финансиране, оптимизация на разходите и въвеждане на прозрачни механизми за контрол. Само така може да се гарантира, че българските граждани ще имат равен достъп до качествено здравеопазване, без да бъдат натоварвани с непосилни финансови разходи.