Русия обяви мащабна програма за установяване на държавен суверенитет върху части от Луната до 2036 година, с бюджет от 4,4 трилиона рубли (около 43 млрд. евро). Това съобщи академик Сергей Чернишев пред Президиума на Руската академия на науките, като представи двуетапен план за създаване на постоянни бази и инфраструктура на естествения спътник на Земята.

Амбициозната стратегия предизвиква сериозни въпроси в международен мащаб, тъй като противоречи на Договора за космическото пространство от 1967 г., който изрично забранява националното присвояване на небесни тела. Чернишев заявява, че доктрината се нуждае от преразглеждане, за да отрази новите реалности и технологичните възможности.

Програмата е разпределена в два основни етапа. Първият е свързан с провеждане на научни изследвания, включително меко кацане на апарати и проучване на лунната повърхност. Вторият етап предвижда изграждането на елементи от постоянна база, която да позволи многократни изстрелвания от и към Луната.

Потвърждение за сериозните намерения на Москва идва и от Лев Зелени, научен директор на Института за космически изследвания (ИКИ) към РАН. Той съобщи за размествания в графика на мисиите „Луна-27А“ и „Луна-27Б“, както и за преместване на изстрелванията на „Луна-28“, „Луна-29“ и „Луна-30“ в периода 2032-2036 г.

Програмата, която ще се финансира от федералния бюджет, предвижда създаването на нова инфраструктура, включително свръхтежки ракети и автономни системи. Според Чернишев, освен научните цели, проектът е от ключово значение за националната сигурност на Русия и за осигуряване на достъп до редки материали и ресурси, включително хелий-3, които могат да бъдат използвани за бъдещи енергийни източници.

Международната реакция на тези планове засега е предпазлива. Експерти по космическо право посочват, че подобни инициативи биха могли да предизвикат сериозни дипломатически и правни спорове, а също така да създадат прецедент, който да подкопае установения космически ред.

Въпреки това, Русия изглежда решена да продължи напред с програмата си, като я разглежда като стратегически приоритет, който ще гарантира на страната водеща роля в космическите изследвания през следващите десетилетия.