В Силиконовата долина, където се раждат най-новите технологии, все повече се налага една парадоксална тенденция – водещите предприемачи и инвеститори ограничават до минимум използването на смартфони, таблети и други дигитални устройства от собствените си деца. Зад този феномен стои осъзнаването на потенциалните рискове, които носят технологиите за психическото и емоционалното развитие на подрастващите.
Най-яркият пример е Стив Джобс, съоснователят на Apple. Той категорично не е позволявал на децата си да използват iPad у дома. В интервю за "Ню Йорк Таймс" журналистът Ник Билтън описва как децата на Джобс са били ограничени в достъпа си до технологии, а в дома им използването на подобни устройства е било сведено до минимум. Тази позиция е била продиктувана от опасенията му за въздействието на дигиталните устройства върху детската психика.
Подобна практика е характерна и за други влиятелни фигури от технологичния свят. Евън Уилъмс, създателят на Twitter, също не е предоставял таблети на децата си, като е залагал основно на четенето на книги в хартиен формат. Бившият главен редактор на списание "Wired", Крис Андерсън, дори не е допускал компютри в стаите на децата си, мотивирайки се с това, че технологиите са вредни и не иска децата му да се сблъскват с тези проблеми.
Журналистът във вестник "Атлантик" Хана Роузин също обръща внимание на тази тенденция, като отбелязва, че дори създателите на популярни детски приложения ограничават времето, което собствените им деца прекарват пред екрана. Според тях, развлеченията с технологии през седмицата са напълно нежелателни.
Данните показват, че много от технологичните предприемачи ограничават времето за използване на джаджи от децата си до не повече от 30 минути дневно през седмицата. А достъпът до компютри е позволен едва след навършване на 10-годишна възраст и то единствено за учебни цели.
Интересен факт е, че редица кадри от Google, Yahoo, Apple и eBay предпочитат да записват децата си в Waldorf School – училище, което избягва използването на технологии в образователния процес, залагайки на традиционни методи на обучение.
Този парадокс поставя сериозни въпроси за начина, по който самите създатели на технологиите възприемат тяхното въздействие върху обществото и най-вече върху децата. Очевидно е, че те са наясно с рисковете и предпочитат да предпазят собствените си наследници от тях.
Феноменът обаче не е ограничен само до Силиконовата долина. Все повече родители по света започват да осъзнават негативните последици от прекомерното използване на технологии от децата. В България също се наблюдава тенденция за ограничаване на екранното време и за насърчаване на традиционни занимания като четене, спорт и социални контакти.
Въпреки че технологиите безспорно предлагат редица ползи и възможности, все повече се говори за необходимостта от балансиран подход. Ограничаването на времето пред екрана и насърчаването на алтернативни занимания може да се окаже ключово за здравословното развитие на децата в дигиталната ера.